Няма как да имаме такова олимпийско спокойствие, че да не забелязваме какво се случва с нашите деца докато се карат и спорят, трябва винаги да сме тяхна опора, но нашата намеса не винаги помага, ако не го направим по най-добрия начин. Ако всеки път ние разрешаваме конфликтите на децата ни, не само, че губим времето си, но и ги лишаваме от онова умение сами да се справят в критични ситуации.
Така, без да си даваме сметка, ние ги правим незрели и неумеещи да решават проблемите си сами, а ние не можем да сме вечно до тях, нали?
На 5-6-годишна възраст паметта още е много крехка и ще си остане такава, ако детето не преживява адекватно обикновените неща от ежедневието. Има две много важни за развитието на детето неща, чиито основи се поставят още през първите години от живота си и това е самоувереността, тоест увереността в себе си и компетентността, тоест умението да реагира адекватно в различни ситуации. Тоест, за да може детето да прави нещата само и да решава проблемите си самостоятелно то трябва да се чувства значимо и компетентно. Естествено това няма как да стане, ако преди това детето не е почувствало сигурността, която се заражда от нашите прояви на обич и разбиране към него, от нашата опора, от това, че винаги сме до него.
1. Разберете точно какво се е случило
Когато видим две деца да се карат, първото нещо е веднага да се поинтересуваме какво се е случило. Трябва да питаме спокойно, без да произнасяме присъди. Важно е да подтикнем всяко едно от децата да помисли за чувствата на другото, а не само да мисли за себе си – всъщност това е най-трудно за по-малките деца, тъй като те все още са доста егоцентрични.
2. Формулирайте добре проблема
Ако искаме да намерим разрешение за един проблем, той трябва да бъде формулирам много добре. Тук можем да се намесим, за да формулираме точно какъв е проблемът. Идеята е да се формулират нещата така, че желанията и нуждите на децата, които се карат трябва да са много ясни.
3. Помогнете на детето да намери решения
Трябва да стимулираме децата да помислят за възможните изходи от ситуацията и колкото повече са те, толкова по-добре, така детето се научава да мисли, да реагира адекватно в различни ситуации от ежедневието. В такива ситуации ние родителите трябва да избягваме две неща:
Нашата намеса трябва да се ограничи в това да поддържаме децата концентрирани върху проблема и само насочвайки ги, да ги оставим сами да намерят изход и решение.
4. Накарайте детето да помисли за последиците
След като обсъдите нещата, ще трябва да разясните на детето и последиците от неговите необмислени действия. Попитайте го например: "Как ще се почувства твоето другарче, ако го бутнеш или удариш?", "Ти как ще се почувстваш, ако някой те блъсне и те заболи?”.
Ще трябва да обсъдите всички решения, свързани със спора на децата. Не започвайте веднага да критикувате, но ако на детето му хрумва да прояви агресия и така да излезе от ситуацията, тогава ще се наложи да се намесите и да предложите други решения на спора.
5. Детето трябва да вземе решение
След като повторите накратко кой е основният проблем и възможните решения за него, подканете детето да реши. Възможно е малчуганът да разполага само с неподходящи решения или пък такива, които не биха били от полза в случая, тогава ние трябва да се погрижим той да разбере какви биха били последствията от всички тях и съответно можем да му предложим други варианти за решение на проблема. Но основното в случая е, че родителите трябва да подтикват детето да упражнява мисленето си и само да намира решение и да преценява кое от тях е правилно и кое не.
