На 3-4 години мъниците още не разбират добре различните професии и точно с какво се занимават, затова ги интерпретират по свой начин. Освен това си променят професията всеки ден, според това какво най-скоро е привлякло вниманието им. Малчуганите са големи имитатори, за да научат повече за професиите, трябва да им помогнем и не толкова, че ще знаят още от невръстни хлапета какви точно ще станат, когато пораснат, колкото това, че тези знания ще са им доста полезни.
Да попиташ едно дете на 3-4 години какъв ще стане, когато порасне, е като да отвориш кутия с изненади – можем да чуем какви ли не чудати отговори. Въпреки че е много важно и как точно им се задава въпросът, можем да се опитаме да бъдем по-конкретни. Например, един мъник на тази възраст ще ни разбере по-добре, ако го попитаме „какво искаш да работиш или да правиш, когато пораснеш”, а не „какъв искаш да станеш”.
На въпроса „какъв искаш да станеш, когато пораснеш” не се учудвайте, ако ви отговорят ”искам да стана Спайдърмен, Супермен, Батман, принцеса, кралица, Барби и т.н.". Мъниците смесват доста реалност и фантазия, още повече е напълно възможно да чуете този отговор и защото детето не може” да разбере какво точно означава работа или професия. Малчуганите вече имат изградена основна представа за някои професии и се опитват да свързват игрите си с тях. На 3-4 години детето вече е навлязло в т.нар. символни игри, в които могат да се превъплъщават в роли, да играят сценки и да пресъздават различни случки, използвайки имитация и фантазия. Въображението и фантазията на малчуганите им позволява да си представят ситуации, които не съществуват и да пресъздават предмети чрез други, които приличат на тях съвсем малко. На тази възраст все пак не можем да очакваме едно точно и достоверно пресъздаване на професиите от мъниците. Не се чудете например, ако забележите, че вашето момиченце и нейната приятелка си играят на магазин, но и двете са продавачки едновременно, или пък момченцето ви си играе с неговия приятел на шофьори на автобуси, но „шофират" един и същи автобус. Сигурно искрено се забавлявате в подобни ситуации, но и не бързайте веднага да поправяте децата – може би е необходимо да придобият още знания преди сами да стигнат до същността.
Непознаването как точно функционират в действителност нещата и все още силният егоцентризъм карат мъниците на 3-4 години да пресъздават дейностите и да координират ролите в тях все още малко хаотично и произволно, въпреки че не може да се отрече присъствието на логика. И каквито са имитатори те наблюдават всичко с голямо внимание и повтарят всичко, което видят, изненадвайки ни с фрази, които например използва учителката в детската градина или имитирайки шофьора на автобуса или пък продавачката в магазина.
В действителност всички тези игри са една много важна част от развитието на детето и са причина за придобиването на важни социални умения. Когато наблюдават и имитират възрастните, децата интерпретират как функционира заобикалящата среда, в която всички изпълняват своята роля. Моделите, които детето възприема, са на базата на неговия ежедневен опит и именно заради това те много често променят желанията си и съответно нагласата си какви искат да станат, когато пораснат. Обикновено най-силно влияние върху мнението на детето има последното нещо, което наистина е привлякло вниманието му. В най-честия случай професиите, които децата разиграват на тази възраст не ни дават ясна представа за бъдещата реализация на малчугана и за това по какво ще се увлече по-нататък. Но пък от друга страна ни показват важни елементи от темперамента на детето: дали го привличат по-динамични дейности, по-артистични или пък по-вълнуващи и опасни.
Можем да се включваме в игрите на детето и така играейки да му даваме насоки за това с какво всъщност се занимават хората от различните професии. Посещението при доктора е подходящ момент да обясните на малчугана с какво точно се занимава всеки служител в болницата или поликлиниката. Същото можем да направим и в магазина, на пазара, в автобуса и т.н. Не бива също така да даваме негативна представа на детето за нито една професия, а да му обясняваме, че всички са достойни, полезни и трябва да се уважават. Ще помогнем много на мъниците и като им предоставим подходящите материали и играчки, които да представят различните професии: комплект „Чичо Доктор", готварски уреди и принадлежности и т.н. Подходящи приказки и разказчета също ще са от полза на детето, за да добие по-ясна представа.
Много често мъниците играят на професиите на своите родители, представяйки ги по свой начин, но има и много малчугани, които дори не знаят какво работят мама и татко. Така че първо оттам трябва да започнем – да обясним на детето какво работим ние, какво правим през деня, когато сме на работа, а то е на детска градина или на училище, много полезно за него би било и ако го заведем на работното ни място. Играейки на професии, децата придобиват едно положително впечатление за тях и придобиват нови знания и умения, а ние трябва да положим повече усилия да изградим едно позитивно мнение на детето за работата, без всяка вечер да ни гледа изморени и ядосани и да си помисли, че да се ходи на работа е досадно и изнервящо.
