Понятието емоционална интелигентност включва в себе си емпатия, изразяване, разбиране на чувства, вежливост, уважение и т.н. Това са все концепции, много важни за развитието на личността и реализацията в живота. Помагайки на детето да усъвършенства своята емоционална интелигентност, ние го научаваме как да общува с околните, как да бъде социално ангажирано. Един висок емоционален коефициент е толкова важен и дори по-важен от висок коефициент на интелигентност.
Терминът „емоционална интелигентност” бил използван за първи път през 1990 година от двама психолози – Джон Майер и Петер Съловей, но всъщност бестселърът „Емоционална Интелигентност” на Даниел Големан е този, който му дава значение и го прави общоизвестен. От тогава се спори много относно това какво точно е емоционална интелигентност и как нейното развитие може да помогне да достигнем своето щастие.
За много психолози емоционалната интелигентност е една съвкупност от емоционални ценности като: емпатия; изразяването и разбирането на чувствата; умението да разрешаваме проблемите си, съобразявайки се с околните; контролът над нашия гений, умението ни да се адаптираме, сърдечността; вежливостта и уважението. Тези ценности имат фундаментално значение за успеха ни в живота, както на личностно ниво, така и в училище или в работата.
За разлика от коефициента на интелигентност, няма точен тест за измерване на коефициента на емоционалност. Възможностите на двата типа интелигентност не се противопоставят един на друг, а си взаимодействат непрекъснато. Най-важната разлика между тях е, че емоционалната интелигентност не е генетично обусловена, което улеснява намесата на родителите и възпитателите.
Някои психолози отделят три основни правила:
1. Още от самото начало трябва да маркираме ясни граници относно кое е добро и кое лошо.
2. Трябва да подсилим доброто поведение и добрите постъпки с похвали и показване на афект.
3. Трябва да отделим достатъчно време, за да разговаряме с детето за ценностите, нормите и важността, която се отрежда на всяка една от тях.
Сред тези граници децата могат да решават и да поемат отговорност за своите собствени решения в зависимост от възрастта им, разбира се. И, въпреки че е много трудно за родителите, те трябва да бъдат твърди и постоянни, винаги, когато детето е на път да прекрачи тези граници. Децата трябва да развият своите емоции чрез чувствата и поведенията, които отразяват заинтересованост към околните, като взаимопомощ, споделяне и уважение. И тръгвайки от факта, че родителите са основният модел на подражание за детето, е от фундаментално значение те да показват и да използват ефективно своята собствена емоционална интелигентност, за да може детето да възприеме тези навици.
Една от основните емоционални ценности е емпатията. Тя се развива през първите шест години на детето и в общи линии означава „да се поставяме на мястото на другите”. Важно е да действаме спрямо тях честно и откровено и трябва да вдъхваме доверие на детето, казвайки му винаги истината, без да крием чувствата си, дори и те да са тъжни и негативни. Когато родителите са емпатични, те не се опитват да моделират чувствата.
Според психологията, за да стимулираме и развиваме емпатията на децата, трябва да установим ясни норми, които да следваме с постоянство, без да отстъпваме и да се опитваме да показваме на децата как да поемат отговорност и да ги спазват, съобразено с възрастта им, разбира се. Например, такъв е случаят с помагането в къщната работа, когато детето го прави, не трябва да го компенсирате с някаква награда, защото всъщност това наистина му влиза в задълженията и защото е редно да го прави всеки член на семейството.
Умението да взима добри решения, познаването на самия себе си, креативното мислене, умението да казваме не, владеенето на стресовите ситуации – това са само някои от най-важните психо-социални умения в живота. Тези умения помагат на детето да се изправи пред появилите се проблеми и да знае как да ги разреши правилно.
Много изследвания на психолози и психо-педагози доказват теорията, че децата, които осъществяват взаимоотношенията си в училище по един социален и емоционален начин, изкарват по-добри оценки от тези, които имат проблеми с общуването.
Голямо влияние имат и отношенията и общуването у дома: децата от семейства, в които родителите спорят и се карат рядко са по-приети от своите връстници в училище, по-приемани и уважавани от учителите, имат по-малко проблеми с поведението и учат по-лесно.
Мотивираните деца, които се чувстват сигурни в себе си, които знаят какво ги очаква в училище и знаят докъде могат да стигнат в своите чувства и импулси, децата, които знаят как да изразят своите нужди и ги хармонизират с нуждите на околните – те много по-лесно постигат успех в училище. Защото в случая коефициентът на интелигентност не е най-важното условие.
За да стимулираме честността и доверието на нашите деца, е важно да не ги контролираме прекалено и да не ги подлагаме на т.нар. свръх опека. Децата трябва да експериментират и да се изправят пред проблемите. Когато ги лъжем и избягваме пред тях болезнените ситуации, не им помагаме, а им показваме само едната страна на живота, което няма да ги подготви за реалния живот, а ще ги накара да живеят в нереален свят. Когато децата умеят да си обясняват фактите, те виждат, че родителите им имат емоционалната сила, за да се изправят пред всякакви ситуации, колкото и трудни да са те, разбирайки по този начин, че и те биха били способни на това.
Важно е да не забравяме следните три неща:
Децата имат нужда от емоционалната опора на родителите си, имат нужда да им бъде посветено достатъчно време, за да се чувстват защитени, както в своите успехи, така и в своите провали. Ние трябва да уважаваме усилията, които детето полага, неговия стремеж да поправи грешките си, да се подобри, независимо от постигнатия резултат.
По материали от: www.inteligencia-emocional.org
