Всеки родител на двегодишен малчуган е напълно наясно, че децата се вманиачават в това да постигнат своето на всяка цена докато ние, родителите, или не отстъпим, или не се противопоставим, при което малките инати изпадат в неконтролируем гняв.
Първото, което трябва да разберем е, че е напълно нормално малчуганите да проявяват инат и когато трябва, и когато не трябва. Просто на около две годинки детето започва да се учи да мисли самостоятелно, а не само да заучава готови начини за действие и поведение. Тоест тази проява на инат и желание все да става тяхното има и позитивна страна.
Ние трябва да разбираме тяхното бунтуване и инат като знак на нещо позитивно – детето се бори за своята независимост и има собствено мнение., което значи, че трябва да проявяваме разбиране и търпение. Ако едно дете на тази възраст не проявява никакъв знак за инат и желание да ни противоречи, ако се задоволява с всичко, ще сме изправени пред едно дете, което изпитва страх да изразява желанията си и чувствата си.
Трябва да поставим така нещата, че детето да не се страхува да изразява мнението и желанията си, но и да не го оставяме да действа на своя глава, без да сме му дали добрия пример, защото децата имат нужда от контрол и не могат да бъдат оставени под влияние на първичните си импулси. Ето няколко идеи, които биха могли да ни помогнат да постигнем това:
Понякога на нас родителите ни се налага да отстъпваме. И не че трябва да правим това от страх, да не би да се превърнем в авторитарни родители, които детето смята за лоши, защото непрекъснато му забраняват разни неща и го насилват да прави неща против волята си. Разковничето е това да съумеем да поставяме малко ограничения, но да са най-ефикасните.
Ако изберем и спазваме няколко основни норми и държим твърдо на тях, ще позволим на детето хем да има тази свобода, която ще го научи да се справя самичко с някои важни неща, хем пък то ще е наясно и кога се налага да потърси и нашия съвет и помощ.
Детето винаги иска, а и трябва, да знае защо точно не може да прави онова, което иска. Трябва да е наясно и какво точно искат мама и татко от него и защо го искат. Не служи за нищо да забранявате, без да давате обяснение защо го правите.
Ако например знаем, че караницата е сигурна винаги, когато минаваме покрай магазина за играчки на път към парка, по-добре просто да сменим маршрута. Все пак да не предизвикваме изкуствено нещата. Оплакваме се, че мъниците все се тръшкат в супермаркета и искат всичко, което видят там, ами това са деца все пак – ако видят нещо, ще го искат, но без да са видели нещо, няма да се тръшкат за него, нали? Просто не ги взимаме с нас в магазина и не настъпват "размирици".
В някои ситуации, ако не можем да предотвратим инатенето на малчугана, е по-добре да го превърнем в негова силна черта. Тоест в някои ситуации инатът е полезен за детето и околните: ако мъникът се е вманиачил да се прави на голям и все да се заяжда, за да защитава малкото си братче, то това може и да е добре, защото имаме такъв добър „пазач” насреща.
