Фрустрацията: един знак за растеж При детето ви бързо се развива чувството за това, че е една независима личност със собствени права, предпочитания и стратегии за решаване на проблемите. Вече не вижда себе си като част от вас и така вече не приема толкова лесно контрола, който искате да имате над живота му: иска да се утвърди като личност и вече чувства, че е време да го направи. Неговият инат е знак, че расте и, че се чувства достатъчно сигурно, за да се опитва да контролира нещата самичко.
Но на 2-3 години е трудно да контролира и управлява живота си самичко. Малчуганът все още не разбира нещата много добре, много често иска да прави неща, за които е още малко и възрастните не могат да му позволят да ги прави. И неговите усилия да бъде независимо неизбежно ще го докарат до фрустрация. Въпреки че малко фрустрация не вреди и е неизбежна, прекалено много от нея може да навреди на самоуважението на детето и то да си губи времето в ядосване вместо да се развива и да получава нови знания.
Възрастните лесно могат да фрустрират новото чувство за независимост и достойнство на мъничето. Веднага щом едно дете се почувства притискано и карано насила да прави нещо. То ще даде знак за това. Може да стане по време на обличане, на хранене, на лягането вечер и изобщо във възможно най-неподходящия момент. То ще почувства, че го карате да прави нещо против волята му и веднага е се противопостави на това. Но ако детето почувства, че му се дава възможност да контролира живота си, то ще си изяжда яденето без проблем, ще си ляга навреме и без оплаквания, ще идва, когато го викате и т.н. или поне ще прави всичко това по-често без проблем, отколкото да се инати.
Но колкото и да уважавате чувствата на детето, неизбежно ще има много случаи, в които вие ще трябва да избегнете то да направи нещо, което не искате или ще трябва да го задължавате да прави неща, които не иска. Колкото по-лесно възприеме задълженията си, толкова повече ще разбере от тях, а у вас постепенно ще се изразят ценности като тактичност, чувство за хумор, търпение и дори актьорски умения, когато се налага. Например представете си следната ситуация – в парка сте, но вече закъснявате, слагате детето набързо в количката, а то не иска, а иска да ходи и така ето ви вече готова истерична криза от негова страна. Но, ако вие, вместо да го натикате насила в количката, му кажете да си представи, че количката е кон и то трябва да го яхне и да се състезавате с някого, то вероятно детето ще бъде очаровано, ще се качи само в количката и вие пак ще се приберете навреме, както искахте.
На малките деца, включително и на бебетата, са им много интересни децата на тяхната възраст. Ако имат възможност, те лесно се сприятеляват помежду си. Но приятелчетата често се фрустрират едно друго или нараняват чувствата си, защото децата все още не могат да се поставят на мястото на другия и да разберат неговите емоции. Ако и двете деца искат една играчка, по-силното ще я вземе, а другото ще се разплаче и фрустрира, а родителите ще се чудят както да правят отстрани.
Социалните умения се развиват с практиката. До тогава не чакайте приятелчетата да контролират сами фрустриращите ситуации. Те имат нужда възрастните да поддържат мира и да им обясняват нещата и ситуацията спокойно. Нищо не се решава с караници, скубане и хапане и детето трябва да разбере това.
Предметите, които твоето мъниче иска да използва, много често „не се държат” както то иска, защото то все още не е много силно и координацията на фината му моторика още не толкова прецизна. „Битките” с фрустриращи играчки или предмети понякога са много образователни и стимулиращи. Детето разбира какво могат да правят предметите и както не могат и тази информация е важна за него. Например мъничето може да се ядоса, че не може да пъхне правоъгълните формички в кръглите дупки, но това е нещо, което в последствие ще научи именно от собствения си опит, опитвайки се само да го направи. Малко фрустрация от този тип ще помогне на детето да придобие нови знания и умения. Но много фрустрация от този тип може да има и обратен ефект. Ако детето често се сблъсква с невъзможни задачки и поради това се проваля, то ще се откаже. Затова се намесете и му помогнете (без да го правите вместо него), когато видите, че детето се фрустрира все повече и повече и нещата му не се получават и излизат извън контрол.
Когато едно малко дете разбира за какво служат предметите, разбира как функционират, но не може да ги манипулира, защото не е достатъчно голямо и силно, то има нужда от помощ. В тези случаи няма придобиване на нови знания, а само фрустрация и изоставяне на нещата. Децата нямат нужда от стая пълна със скъпи играчки, за да се развива правилно. Може например детето да иска да бута количката за кукли, но не може да стигне дръжката й или да иска да играе с баскетболната топка, но да не може да я вдигне, защото е много голяма и тежка за него. Затова, ако няма възможност да набавите на детето количка за неговия ръст и по-малка и по-лека топка, то по-добре да няма никакви, за да не се ядосва заради тях. Ако искате детето да се чувства голямо, силно и способно, набавете му предмети и играчки за неговия калибър.
