За да не се превърне възпитаването на детето в една мъчителна тежест, трябва да определим кои са най-важните аспекти според възрастта му и да се концентрираме основно върху тях.
Възпитаването следвайки приоритетите, а не задълбавайки в много неща наведнъж е правило, което е добре да следват младите родители.
А посоките, в които е необходимо да бъде формирано детето, са толкова много, че ако не се извлекат приоритетите, възпитаването ще стане непоносимо и за двете страни. Много е важно да не допуснем грешката да изискваме прекалено много неща от мъничето и то с непостоянство и на произволен принцип, според настроението ни в момента. Това създава винаги неприятно чувство у родителите, едно чувство за злоупотреба с авторитета, който упражняват неправилно над детето и същевременно пък, малчуганът се обърква и не може да разбере кое всъщност е правилно и кое не. Ще се получи точно такава ситуация, ако веднъж му се караме за нещо, защото едновременно с това сме и в лошо настроение, а друг път заради това, че сме в добро настроение не му правим забележка за същото нещо. Освен това, ако се изисква много малко, но за много неща наведнъж, най-вероятно няма да се постигне положителен резултат с нито едно от тях.
Без съмнение обаче определянето на важните аспекти зависи от етапа на развитие на детето.
Между 0 и 4 години е от фундаментално значение да се ориентираме и да възпитаваме в две основни направления: уважението и спазването на елементарните ежедневни навици и развитието на определени ценности като това да се съобразяват с родителите и да спазват реда и правилата.
Рутината е много важна за детето, защото му дава сигурност и осигурява мирното, семейно съжителство. Още през ранното детство трябва да се изградят основните навици на хранене, сън и хигиена.
Що се отнася до ценностите и качествата, детето може да се приучва към тях, на каквато и възраст да е, но между 0 и 4 години е важно да се настоява най-малко на следващите четири аспекта:
Възпитанието, което дава то е тясно свързано с правилното упражняване на авторитета. Тоест, за да слуша едно дете, то има нужда да бъде изправено пред човек, който да възприема авторитета си на родител като нещо, което ще послужи на детето да се расте свободно и да се превърне в пълноценна личност, а не в потиснат и плах човек.
При истинското и ефективно упражняване на авторитета, родителите фиксират ясни граници и норми, които не се пренебрегват според настроенията, сигурни са в себе си, има съгласие и толерантност между двамата родители. Ефективното упражняване на авторитета означава и родителите да имат едни отношения на нежност и доверие с децата си. Специалистите съветват две неща – първо - заповядвайте, само когато сте убедени, че детето наистина ще ви послуша и второ – не раздавайте заповеди непрекъснато и особено пък по инерция, без това да се налага в момента.
Това със сигурност не е мания, нито пък каприз на родителите. Ако детето още от съвсем мъничко разбере, че нещата си имат определена логика, от чисто материалния, външен ред, то ще премине и ще осъзнае и вътрешния ред, този, който е в душата му, а това включва идеите и последствията от действията му. Подреденият човек умее да извлича приоритетите, различава важното от маловажното и т.н. Този вътрешен ред трудно може да го достигне едно дете, неподредено в своите материални неща и в своите ежедневни задължения. Важно правило, което детето трябва да спазва: нещата имат точно определено място и след като биват използвани се връщат отново на него.
Към третата-четвъртата си годинка детето вече различава реалността от фантазията и доброто от злото. Тоест, докато детето не осъзнава все още тези различия, не можем да говорим за лъжа, просто защото малчуганът е още малък, за да го осъзнае. Така или иначе обаче още от малко детето трябва да прави разлика например между неговото и чуждото, реалното и това, което е плод на въображението, мъничето трябва да осъзнае колко е ценна истината и честността. Освен това, на честност можем да учим детето, ако вече сме изградили една обстановка на доверие между всички членове на семейството.
През ранното си детство децата са доста егоцентрични и определят всяко нещо за своя собственост. Важно е да стимулираме у него прояви на щедрост, които ще му помогнат да осъзнае, че останалите хора също имат нужди. Научете детето да споделя със своето братче или сестриче и с приятелчетата си, да уважава онова, което принадлежи на останалите, да разбере, че не може да има всичко, което иска.
Преди всичко е важно едно – трябва да се съобразим с възрастта на детето, за да не се окаже, че изискваме прекалено много от него или пък, че сме снижили прекалено много изискванията си.
1. Как да възпитаваме? Възпитаването е една комбинация между изискване и обич, твърдост и нежност.
2. Рутината и ежедневните навици дават сигурност на детето и правят възможно семейното спокойствие и мир.
3. Подреденият човек умее да различава важното от неотложното, същественото от второстепенното.
4. За да ни слуша детето, трябва да упражняваме правилно авторитета си.
За да знаете какво да изисквате и кога и как да го правите, трябва първо да сте наясно с етапа на развитие, в който се намира детето в момента.