Ако в миналото изборът да имаш едно или повече деца е зависел само от физическата възможност на родителите или от лични разбирания и предпочитания, то сега нещата са доста по-сложни. Все повече нашият избор зависи от нашето икономическо състояние и от редица социални фактори. Затова даже е силно казано да го наречем избор, защото нещата зависят главно от външните фактори. И все повече родители започват да изпитват угризения дали няма да навредят на детето, ако то остане единствено в семейството. Защото са много предразсъдъците на хората: дали няма да се чувства самотно, дали няма да се разглези, дали няма да стане егоист?
Доста са душевните терзания на плещите на родителите, които са решили да имат само едно дете: дали ще се разглези, дали няма да е прекалено зависимо, дали няма да започне да смята, че винаги трябва да е център на внимание. Но в действителност развитието и сформирането като личност на единственото дете, като при всички други деца, зависи от възпитанието, което ще му дадат родителите. Защото родителите са тези, които трябва да внимават с поведението си, за да не предизвикат появата на подобни характеристики, които непрестанно се приписват на единствените деца. Най-често срещаният риск е прекомерните грижи и внимание, които родителите могат да дадат на детето, да не прераснат в един момент в едно прекалено покровителствено поведение. Просто всеки родител трябва да намери своя начин да го избегне.
А е толкова неприятно, когато чуеш, зад гърба си, поредния неуместен коментар по адрес на единственото ти дете: “Горкичкото, сигурно умира от скука”, “Едно на мама и тати – сигурно е много разглезено”. Не трябва да се притеснявате, защото предразсъдъци винаги е имало, има и ще продължава да има, а друг е въпросът, дали те изобщо са логични или не. Едно е сигурно – възпитанието на единственото дете в семейството, както и ако са две или повече деца, си зависи от родителите и техния подход, а до голяма степен и от социалното обкръжение, но не и от това колко деца има в семейството. Правилното възпитание на детето е задача на родителите, които трябва да внимават как реагират в определени ситуации, трябва да се научат да контролират своето поведение в полза на детето. Те трябва да следят стриктно някои нормални и общоприети техни реакции, да не бъдат преувеличени заради това, че имат само едно дете и по този начин ще се избегнат доста от гореописаните квалификации, които погрешно се приписват на всички единствени деца. Основният риск е родителите да не прекалят с грижите и вниманието. И не става въпрос за това внимание, което дава на детето сигурност, стабилност, самоувереност, самоуважение и възможността да се развива правилно. Говорим за прекаляването с грижите и вниманието, породени от страх да не се случи нещо на детето, защото това може много лесно да се трансформира в едно прекалено покровителствено поведение.
Щом намерите правилния подход и поведение от ваша страна, ще видите, че вашето единствено детенце не се различава изобщо от останалите, които имат братя и сестри. И що се отнася до вашето дете, ако отношенията, които имате помежду си са адекватни и ако не допуснете то да стане център на внимание, ще се радвате на едно дете, което притежава редица положителни черти и качества.
