Голямата задача на родителите, когато възпитават детето си е да успеят да го накарат да ги слуша, една доста трудна задачка за справяне със своенравния мъник. Освен това винаги изникват и съмнения дали не са прекалено строги или пък прекалено снизходителни. Голямата задача на родителите, когато възпитават детето си е да успеят да го накарат да ги слуша, една доста трудна задачка за справяне със своенравния мъник. Освен това винаги изникват и съмнения дали не са прекалено строги или пък прекалено снизходителни.
Дисциплината не е наказание. Тя ни помага да покажем на детето как да се държи адекватно за възрастта и нивото си на развитие. Доказано е, че децата имат нужда да им се поставят граници, за да се чувстват сигурни и да знаят какво могат да правят и какво не. Това е така, но детето никога не трябва да бъде заплашвано и да се чувства изплашено, трябва да бъде възпитавано с любов и уважение.
Възрастта между 4 и 5 години е доста трудна що се отнася до дисциплината, тъй като децата на тази възраст са доста своенравни, точно сега са започнали да се борят за своята независимост, ходят вече на детска градина и се смятат за много големи.
1. Установете здрави граници и норми
Слагането на граници пред детето и отстояването им от наша страна го кара да се чувства спокойно и сигурно. Използвайте термини, които то може да разбере и боравете с позитивни инструкции, изказани с любезен тон, като например: „Моля те говори по-тихо и спокойно!” вместо „Не викай!” или „Млъкни!”. Говорете на детето все едно му предлагате варианти за избор или му предлагате сделка, а не със заплаха и негативни забележки.
2. Игнорирайте
Някои поведения, които не са опасни за детето или за останалите около него могат да бъдат игнорирани (например: мрънкането, оспорването на всичко, което кажете, използването на лоши думички, изпадането в ярост и т.н.). Много често правейки се, че не забелязваме какво прави детето, го караме да спре да го прави, защото вижда, че по този начин не привлича вниманието ни. Ако ви е трудно да го игнорирате в определени ситуации пробвайте следните трикове: не спорете и не го гледайте в очите; отдалечете се от детето, но останете в същата стая; разсейте го с нещо забавно, което да правите заедно; в този момент похвалете някое негово позитивно поведение: „Много ми харесва, когато вместо да ми крещиш, ми обясняваш спокойно защо си ядосан/а.”.
3. Малко време настрана
Това е един метод, който може да помогне на детето да се успокои и да възстанови своя автоконтрол, като в същото време и родителите се успокояват, за да бъдат избегнати спорът и караницата. Тази техника не може да се използва за деца под две години. Ако детето е на 4-5 години, максималното време, в което трябва да бъде в друга стая е 5 минути. След като минат 5 минути и детето се успокои отидете при него в стаята, където е стояло само и му обяснете спокойно, че е направило нещо лошо и му дайте възможности как да го поправи.
4. Покажете какви са последствията
Ако детето осъзнае, че лошото му поведение има неприятни последствия, ще разбере защо не трябва да прави това.
5. Загуба на привилегии
Когато детето е на подходящата възраст, за да разбере, че когато се държи зле, ще му бъде отнета някаква привилегия, това може да се окаже много поучително за него. Започвате с това да му обясните защо не трябва да прави нещо, какви ще са последствията и колко е лошо и, ако след това детето продължи да го прави, му отнемате една привилегия. Например, ако счупи играчката на братчето или сестричето си, му отнемате правото да играе вече с неговите/нейните играчки.
Правилата и нормите, които ще установите обаче не са само за детето, а трябва да бъдат спазвани от всички в семейството. Те трябва да са ясни и винаги да имат едни и същи последствия при тяхното неспазване. Трябва ясно да покажете кое е позволено, до колко е позволено, всички обстоятелства около правилото и какво се случва, когато се спазва и когато не се спазва.
