Детето ви не е ревливо, просто е свръхчувствително!

Следващите няколко характеристики са типични за свръхчувствителното дете

• Разплаква се ако някой крещи продължително време насреща му, дори и да не се отнася за него.
• Много лесно се впечатлява.
• Не се адаптира, когато сменя жилището, дори и само за ваканцията или пък за няколко дни на гости в чужд дом.
• Страда при всяка промяна в ежедневния режим.
• Когато го корите, карате му се или го поправяте за нещо, се натъжава така, сякаш е “свършил светът”, скрива си лицето или навежда глава със страдащо изражение.

Ако за вашия мъник се отнасят някои от твърденията по-горе, то най-вероятно имате едно изключително чувствително дете. Но както казахме вие можете да подкрепите детето си да превъзмогне тези чувства, които го притесняват и го карат да се чувства несигурно и тъжно, когато е изправено пред трудности.
Няколко са препоръките на специалистите, но всички те са обединени от едно нещо: трябва да имате много голямо търпение със свръхчувствителното дете и непрекъснато да показвате своята нежност към него.

Няколко съвета към родителите

• Контролирайте тона на гласа си, колкото и да сте ядосани.
• Когато трябва да се скарате за нещо на детето, приближете се до него, клекнете, погледнете го в очите, докоснете го нежно и му кажете, например, “не се прави така”, твърдо и сериозно, но с нормален тон. Дори и да изглежда непостижимо на моменти, най-вероятно тази форма на процедиране ще бъде много по-добре разбрана от  повечето деца, независимо дали са чувствителни или не, отколкото крясъците и виковете.
• Повтаряйте, колкото пъти се налага, забраните, но винаги с контролиран тон, а и гледайте да ги казвате по един и същи начин – на 3-4-годишните все още им е трудно да запаметяват толкова много неща.
• Когато се разплаче заради това, че сте му се скарали, въпреки че сте го направили с нормален тон, оставете го да си поплаче малко. То има нужда да развие своята фрустрация. Малко по малко и с упоритост и постоянство, тези реакции ще намалеят значително.
• Не отстъпвайте, колкото и да плаче детето. Дори и да го прави заради това, че е много чувствително и лесно ранимо, ако един ден открие, че благодарение на сълзите си постига това, което иска, ще го прави винаги и за всичко.
• Докато плаче, опитайте се да покажете своето съчувствие и нежност към детето, но без да отстъпвате и да откликвате на претенциите му. Това ще му помогне да разбере, че не се отказвате от него, а просто не одобрявате лошата постъпка, която е направило. Така ще повишите неговата самоувереност, а това е най-важното, от което се нуждае едно свръхчувствително дете, за да превъзмогне своите чувства.
• Не му спестявайте типичните за възрастта фрустрации. Напълно нормално е да проследявате поведението на детето си и да му казвате какво да прави и какво не. Задължителните наставления като “не се навеждай над парапета”, “внимавай с колелото”, “не тичай”, “не драскай по стените” и т.н., са нещо много важно за социалното и емоционалното възпитание на детето и не бива да му се спестяват, независимо колко е чувствително то. Пък и в крайна сметка превъзмогването на фрустрациите става чрез естественото преминаване през тях.