Детето трябва да има приятели и да се научи да бъде приятел

Намирането на приятели не е чак толкова лесно, особено имайки се предвид големите различия между хората. Това зависи много и от стимулът, който един човек получава от семейството си, от обкръжението си, още докато е дете. Първият приятел на едно бебе, почти никога не е друго бебе.

На тримесечна възраст, когато бебето започва да открива, че светът не се състои само от ръцете на мама, то ще започне да търси друга алтернатива за общуване. Най-вероятно първите приятели на вашето дете са били куклите или някаква друга играчка. Тогава то е искало да бъде винаги заедно със своя приятел, да го гушка, да го хвърля, да играе с него. Но времето минава и бебчо започва да усеща нуждата да общува не само с мама, татко, баба, дядо и братчето. То ще бъде очаровано, когато се намира в компанията на негови връстници. Това обикновено се случва на около шест месеца, когато и социалните му контакти започнат да се увеличават.

Първите няколко години на детето имат фундаментално значение за неговата социализация, това е времето, когато то се учи да бъде приятел и да печели приятели.

Етапите на приятелствата на детето

Бебето, което играе малко или играе все самичко, може да развие проблем при адаптирането си в различна обстановка и в заобикалящата го среда. Затова е от съществено значение семейството да стимулира детето да бъде със свои връстници. Родителите трябва да стимулират детето да споделя определен период от деня с други малчугани на неговата възраст.
На една годинка детето ще обича много да играе със свои връстници. Ще иска да ги „изследва”, да пипа косите им, лицата им и естествено ще се залисва повече по техните играчки, отколкото по своите.
Първият сравнително осъзнат приятел на вашето мъниче ще се появи на около две годинки. То ще играе в детската градина, в парка, в градинката, а вкъщи ще има „въображаем приятел”. В този случай не трябва да се притеснявате, защото това е начинът на много деца да задоволят своите илюзии. На тази възраст детето свободно борави със своята креативност, воля и авторитет. В този период детето ще общува показвайки онова, което е видяло и възприело от останалите.
„Въображаемият приятел” - Обикновено „въображаемият приятел” бива изместен от истински на около три-четири години, когато детето тръгне на детска градина, ако до тогава не е ходило. Там неговият социален живот ще се обогати много. Детето ще се запознае не само с нови деца, но и ще сподели времето си и с други възрастни освен вас. С всички тях детето трябва да сподели правилата и нормите, типични за детското заведение. това ще бъде един нов свят, които то трябва да проучи, а независимостта му в него ще има по-големи ограничения.
След около 5-6-годишна възраст общуването на детето ви няма да бъде само споделяне на играчки с останалите. То ще започне да споделя и опита и преживяванията си, знанията и емоциите си. На тази възраст детето вече ще бъде готово да приеме и спазва правилата на съжителството. Би могло да има истински приятели, а които да иска да прекарва времето си.
На 7-8 години детето ще се научи да си взаимодейства и да помага на останалите. Все още ще спори за някоя играчка или игра, но вече ще е придобило и умението да отстъпва и да проявява толерантност. Детето ще бъде по-разбрано и ще се опитва да разрешава конфликтите и проблемите си самичко.

Приятелствата учат, възпитават и карат детето вътрешно да израсне. за да може детето да се научи да бъде приятел и да има приятели, трябва да се намесят и родителите. Основите на това се поставят ’къщи, с правилата за съжителство между членовете на семейството, където няма място за дискриминация, агресия, различия или егоизъм. Нашето отношение с хората и към детето ще бъде винаги примерът, който малчуганът ще следва във своите лични връзки.