Чувството за хумор е много важно качество, съпътстващо човек през целия му живот. За да се формира, обаче този тънък усет преминава през различни етапи. Задавали ли сте си въпроса кога се появява и как се развива?
Чувството за хумор се появява още през първите седмици от живота на едно бебе. Смехът е естествена реакция на тялото, която както всички знаем е изключително полезна за организма, както физически, така и емоционално-психологически. През различните възрасти децата се забавляват на различни неща и знаейки това, родителите ще могат по-лесно да се ориентират в сложния свят на емоциите. Най-малките бебета се смеят на физиономии, забавни мимики, клоунското поведение на родителите и т.н. Това, обаче все още не е същинско чувство за хумор. То се появява по-късно.
Според психолозите същинското чувство за хумор се появява някъде около втората година, когато децата стават значително по-активни в общуването си. След като започне и процесът на проговаряне. В този период децата намират за изключително забавно физическото несъответствие. Затова и ще ги видите да се заливат от смях обувайки чорапите като ръкавички или в опит да сложат купата за хранене вместо шапка.
По-късно, около третата година това физическо несъответствие преминава в словесно такова. Откривайки силата на думите и лекотата на общуване, която те осигуряват, децата започват умишлено да разменят думи с противоположните им. Оплитат наименованията на частите на тялото, разменят имената на приборите си и какво ли още не. Голям смях пада и от повтарянето на странни думи или просто срички. Преминавайки през този период, децата навлизат в нов – този на безсмислените фрази. Това може да се разпознае в измислянето на причудливи думи, често звукоподражателни. Понякога родителите
в този момент си мислят, че детето преживява някакъв регрес в развитието и се връща към бебешкия говор. Но истината е, че то просто се забавлява. Случва се едно 4-годишно мъниче да си прави шега с Вас, докато го обличате като Ви казва, че сте пуловер или нещо също толкова лишено от смисъл, но пък затова изключително забавно според малкия майтапчия. Несъответствието продължава да забавлява малчуганите и по-късно. Много е смешно, ако мама или татко се държат като деца, хранейки се да кажем от детската купичка или в опит да си сложат детската шапка. Ако, обаче някой непознат човек направи
същата шега, това може да се разчете от мъника не като смешка и дори е възможно да се разстрои, че някой му пипа вещите. Границата между смешно и страшно при децата е като тази между смешно и глупаво при възрастните, т.е. много тънка. Затова малчуганите могат да се смеят на нещо, което впо следствие да ги разплаче. За пример ще дадем преоблечените в костюми на анимационни герои хора и клоуните. Обикновено, когато са по-далеч са смешни. Колкото повече се приближават започват да плашат мъника.
Следващата фаза на хумора се случва между 5-тата и 7-мата година на децата. Тогава те са развили в значителна степен своя речник и започват да осъзнават, че думите понякога са многозначни. Съответно от това стават страхотни смешки. Чувайки Ви да говорите, че тръгвате на работа, детето може да Ви, каже, че тръгва към хола или пътува към хола и сами се досещате, че в този момент изпитва страхотна гордост от хитростта си.
След предучилищния етап идва училищната възраст, която се характеризира с огромен разцвет на вицовете, смешните гатанки и т.н. В удобството на социалната група (класа) децата обожават да разменят вицове по между си, като понякога този процес може да продължи и с часове. В тези условия новият анекдот е цяло събитие и преминава през ушите на целия клас като игра на развален телефон. В тази възраст (7-9 години) децата проявяват интерес и към т.нар. „мръсни вицове”, които ги привличат, тъй като все още имат много неизяснени въпроси относно половете и сексуалността. Тези анекдоти се оказва, че дават отговори. От друга страна много често шокират родителите и ги карат да се притесняват. Но това е просто етап, в повечето случаи няма нищо обезпокоително. В тази възраст децата започват да осъзнават и използват и другата страна на хумора –грубата шега и сарказма и започват да се подиграват на съученици, възрастни хора или такива в неравностойно положение. Тук е моментът да се намесите вие и да обясните на децата силата на думите и фактът, че те нараняват много повече от плесницата. Черният хумор започва да се прокрадва още в началното училище и стабилно се налага около 10-тата година. След това се наблюдава смесица и дообогатяване на запаса от шеги, като в горните класове започват да изразяват бунт към авторитетите (родители, учители), опит за лидерство или възможност за създаване на социални контакти.
Децата имат различна склонност към прояви на чувство за хумор. Някои от тях много ги бива за разказване на вицове, за имитиране и като цяло се отличават със забележителна находчивост в шегите, дори когато са просто коментари. Други деца нямат такива способности и шансовете да се превърнат в душата на компанията не са големи. Няма значение в коя група е вашето дете, важно е да съумеете да формирате у него усет и нагласа към шегите. Тъй като хуморът освен средство за забавление е и начин за социализация, за преодоляване на сериозни психологически конфликти, както и възможност за по-лесно разрешаване на проблеми. Шегите дават възможност и предпоставки децата да се сприятеляват. А тази способност е изключително важна във всяка възраст и колкото по-добре се справя детето, толкова по-добра ще бъде социалната му комуникация за в бъдеще. Да можеш да комуникираш успешно с хората е едно незаменимо качество във всяка една сфера. Освен това хуморът помага на децата (а и на възрастните) да се справят със тревогите и стреса. В някои случаи дори помага при преодоляването на гнева. Децата използват вицовете и шегите и за да кажат нещо, което им е трудно да изразят в прав текст, както и за да ви попитат за нещо, от което ги е срам, страх и т.н. Едно е сигурно чувството за хумор е добре да бъде поощрявано и насърчавано. Ако не за друго, то поне защото хората, които умеят да се смеят и се шегуват често живеят с една изключително положителна нагласа към света и живота и със сигурност са по-щастливи. Нали това е стремежът на всеки родител, да направи детето си щастливо.
