„Това е мое. Не ти го давам. Дай ми го веднага и не ми го пипай.”
Да, това звучи познато на всеки родител на 2-3-годишен малчуган, който още не се е разделил със своя егоцентризъм и типична доза егоизъм, присъща за мъниците на тази възраст.
Всъщност споделянето с ближния си е цяла дарба, която е трудно достижима дори и за някои възрастни. Затова трябва да научим детето още от съвсем малко да споделя нещата си, да не проявява егоизъм и нетолерантност към околните.
Според психолози цялостната концепция за споделянето с ближния не може да бъде изцяло възприета от детето преди петгодишна възраст. Въпреки това обаче детето трябва още преди тази възраст да възприеме някои основни правила на общуването, като например това да си чака реда, когато играе на някаква игра с повече участници. Освен това детето например трябва и да е наясно, че щом е занесло играчка в детската градина или пък навън в градинката, това значи, че трябва да я сподели с връстниците си, да им позволи и те да играят с нея.
Следващият път, когато детето не иска да сподели някоя своя играчка, препоръчват психолози, можем да направим една игра – първо нашият мъник използва играчката десет минути като, за да знаем кога точно са минали те ще нагласим будилник. След това е на ред приятелчето, което също да играе десет минути с нея. Това ще покаже на детето как трябва да се държи, а също и да го убеди, че все пак, като даде играчката си, то е за малко, а не завинаги.
Сигурно и вие си имате много любими неща, които наистина са ви безценни и нямате желание да ги споделяте с когото и да било. Същото се отнася и за детето ви, така че не го карайте насила да си дава нещо, което му е безкрайно скъпо. В същото време обаче обяснете на малчугана, че щом това е толкова скъпо за него, то тогава да го остави настрана от игрите, защото така ще дразни останалите деца.
Децата наблюдават много внимателно всяко действие на родителите си, затова, за да му дадете добър пример, му покажете как самите вие споделяте нещата си. Можете да дадете добър пример, който ще бъде много полезен за детето, дори и с най-малкия си жест, например: ако ядете сандвич, попитайте детето или друг член на семейството дали не иска да си хапне и той от него. Или пък дори пред телевизора, когато се консултирате с всички какво искат да гледат.
Поканили сте приятелчета у дома и едно от тях е донесло много привлекателна играчка, каквато детето ви няма и съответно то веднага решава, че трябва да я има. За да не се получава подобна завист между малчуганите, не е лошо да вземете превантивни мерки като например предварително изберете някаква тематика на игрите, които мъниците ще играят. Така всички ще носят играчки от един и същи вид и няма да се карат за тях.
Съберете играчки, които вашият мъник вече не използва и ги дарете. Обяснете му подробно за какво става въпрос и след това заедно ги занесете, за да му дадете добър пример.
Ако вашето дете много често казва „не”, когато го помолите да сподели някоя своя вещ, помислете за размяна на ролите. Седнете заедно с малчугана да играете на пода, приближете към себе си някои играчки и когато детето ви ги поиска, кажете просто „не”. Тук малко става като „с твоите камъни, по твоята глава”, но ще има ефект, защото детето ще изпита чувството да иска много да види нещо, но несправедливо да не му го дадат дори за мъничко. След това попитайте мъника как се чувства и му кажете, че така се чувстват и неговите приятелчета, когато той не им дава своята играчка.
Прекарваме толкова много време в това да поучаваме, да правим забележки и да се караме на детето си, че спираме да забелязваме позитивните неща, които то прави. Затова не трябва да забравяме да го награждаваме винаги, когато направи нещо хубаво. Покажете на детето колко сте доволни и щастливи, когато виждате колко добре постъпва.
