Едва ли трябва да чакаме детето да ни излъже за нещо важно или да си подправи лошата оценка в бележника, за да започнем да го учим на честност. А честността е една ценност, която, на първо място, изисква редица положителни действия, за да бъде изградена, а не само поправяне на лъжи и измами.
Тоест нашата основна задача е да изградим у детето любов към истината. И не става въпрос непрекъснато да го поучаваме и да му тъпчем в главата едно и също нещо, а просто да се възползваме от всяка подходяща възможност, за да спомагаме за изграждането на любов към истината.
Детето трябва да разбере, че да казва истината е хубаво нещо и че, дори и да има проблем след това, казването на истината ще увеличи доверието на родителите и приятелите му към него.
Защо свобода? Защото, когато детето винаги казва истината, вие ще му давате все повече свобода и отговорности, защото ще вярвате повече в него, а действайки по този начин, вие ще го убедите, че честността е нещо изключително позитивно, което трябва да бъде даденост на всеки човек. Честността е нещо, което не се изисква само от детето. Затова и вие бъдете честни с него, за да му дадете добрия пример, от който се нуждае, но и за да ви има доверие.
А за да научим детето на честност, трябва много търпение и разбиране, но и намирането на адекватните думи в подходящия момент. Например, ако му дадем малко повече свобода или за първи път решим да го пуснем самичко на екскурзия, трябва много ясно да му обясним, че това си го е извоювало то, защото е било честно с нас. Когато детето е било честно с нас, трябва да се възползваме от случая, за да го похвалим и да му обясним, че е направило добро дело, за да разбере каква висока стойност има това, че е казало истината.
Възпитаването на детето на честност ще му помогне да избира и своите приятели, тоест ще си търси хора, които също са честни като него. Така и лъжата ще го кара да се чувства некомфортно, а и ще изглежда напълно несъвместима с доверието, което според него трябва да цари в неговата приятелска група, което ще го кара да страни от деца, които имат навика да лъжат. Освен това, така детето няма да лъже приятелите си и ще се научи да цени повече приятелството и да го възприема като едно обещание за честност.
Лъжата е нещо, за което трябва много да внимаваме, докато възпитаваме детето си. На около седемгодишна възраст децата са много чувствителни към тях и могат да им звучат дори като присъда, тоест, ако често набеждаваме детето като го наричаме “лъжльо”, то накрая може да се случи наистина. Ако детето ви излъже, трябва да го поправите, но като се опитвате да отдалечите лъжата “като зло” от него. Като му кажете със сериозен тон: “ти каза една лъжа”, можете да го накарате да се изчерви и дори да се разплаче, но в тези думи се съдържа една положителна подкана към детето да се отдалечи от лъжата и измамата.
Примерът, който давате в дома си, е от голямо значение, така че, внимавайте. Например, ако някой ви търси по телефона, но сега не ви се говори и накарате да кажат, че в момента не сте вкъщи, то ще се отървете от “досадниците”, но ще нанесете голяма вреда на детето си. Как да го научите да обича истината, като чува как самите вие лъжете? Децата приемат всичко буквално и за тях изразът “благородна лъжа” не означава това, което значи за вас.
Както и при всяка друга възпитателна дейност, телевизията може да съсипе само за няколко минути всички ваши усилия. Ако се опитваме да обясним на детето си колко е красиво да се казва истината и в същото време то види как любимият му телевизионен герой излъже, направо сме пред изгубена кауза.
Все пак телевизията може да бъде и средство за възпитание, но не трябва да се прекалява с нея и трябва да се отсейват нещата, които ще гледа детето, от онези, които не са подходящи за него.
Когато детето си признае за нещо лошо, което е направило, задължително трябва да му покажете, че оценявате това, че ви е казало истината. Трябва да го похвалите, че е било честно и да му обясните, че винаги, когато каже истината, ще му бъде простено, но няма да бъде простена лошата постъпка, която е извършило и трябва да си понесе наказанието заради нея. Тоест трябва да изясните, че прошката и похвалата за са него, а наказанието е за самата постъпка.
