Основното нещо е детето да се развие като ценна личност и като такава е от фундаментално значение да се научи да мисли. В днешното технологично време с безброй стимули, които се предлагат, е много вероятно мъниците да добият едно пасивно интелектуално поведение, свиквайки всичко да им се прави наготово, без да има нужда да мислят и да разсъждават.
Мисленето е разбиране и възприемане на смисъла на онова, което се слуша и се чете. Мисленето е разсъждаване и определяне на нещо от различни гледни точки и не е само прилагане на логичните умствени процеси, а е формулирането на мнения, идеи, вземане на решения и т.н. Нашите деца живеят във време, в което достъпът до информация е почти безкраен и те могат да бъдат образовани, но в същото време да не са „мислещи”. Защото детето може да научи наизуст всички стихотворения от творчеството на един поет или цялата Менделеева таблица, но да не умее да преценява и разрешава обикновени случки от ежедневието. За да се научи детето да мисли е необходима помощта не само на учителите в училище, но и за самите родители, върху които пада по-голямата отговорност за това.
Четенето има основно значение за това детето да се научи да мисли
Едно от най-добрите средства да научим детето да разсъждава е именно четенето. Четенето и разговорите и общуването с хората около него ще предложи много идеи на детето. Разказите и приказките ще помогнат на детето да развие своето въображение, да мисли в различни перспективи. Има голямо разнообразие от книги с разкази, книги за четене и оцветяване, книги за най-различни теми и дори списания за деца, които имат образователен характер.
Ако има нещо, което характеризира най-добре децата, когато започнат малко по малко да откриват света, това е тяхното умение да задават въпроси за всичко, което ги заобикаля. Когато детето ви зададе въпрос, не бързайте веднага да му отговаряте, ако смятате, че то би могло самичко да стигне до отговора. Вие можете да ориентирате детето с допълнителни въпроси и насоки, за да му помогнете да стигне до решението.
За да се научи да мисли рационално и да подобри уменията си да разсъждава, да взима само решения и да разрешава проблеми, е добре детето да мисли по конвенционален начин. Затова включвайте детето си в някои дейности на възрастните (подредбата на предметите у дома, всяко нещо да си знае мястото, ходенето на пазар и т.н.). Не изключвайте детето си от подобни неща с извинението, че тези неща все още не го интересуват. Ако разчитате на него за някои неща, то наистина ще се почувства важно. По същия начин и вие не пренебрегвайте идеите му, колкото и непрактични или неподходящи да ви се сторят. Потърсете позитивната им страна и стимулирайте детето да продължава да мисли в същия дух.
Важно е също детето да се научи да взима правилни решение само и то колкото се може по-скоро. Логично е все пак да се вземе под внимание възрастта на детето, все пак не можем да се допитаме до едно двегодишно за това какви дрехи да му купим, ако не искаме да се разхожда по улицата облечено като балерина или пчеличка. Трябва да помагаме на детето да взима решения според собствените му възможности. Не натоварвайте детето с отговорности, които не може и не трябва все още да поема. Започнете например с това какво иска за закуска или пък му дайте шанс да избере пуловер от няколко, добре е да давате варианти на детето, от които да избира. Важно е да имате предвид, че щом сме му дали възможността да вземе само решението, трябва да го оставим да го направи, колкото и да не сме съгласни с него.
Възползвайте се от моментите, когато се храните всички заедно или когато пътувате заедно с колата, за да отправяте въпроси към детето и да дискутирате по определена тема. Помислете за тема, която би била интересна за него и с която ще го накарате да мисли и да разсъждава. Започнете с по-опростени въпроси, на които сте сигурни, че детето ще отговори без проблеми. Каквото и да е мнението му, подтиквайте детето да го защитава и да дава аргументите защо е на това мнение, не му налагайте вашето мнение, колкото и да го смятате за по-правилно. Не задавайте на детето въпроси-уловки, а такива, които са открити и подканват и него да изразява свободно идеите си и мнението си, без страх от това, че може да са неправилни или, че ще ги отхвърлите. Похвалата и тук играе голяма роля, децата обичат да се чувстват „пораснали”, така си мислят, че са по-значими, така че похвалете детето за добрата му идея или правилното му мнение.
