Трябва да възпитаваме децата така, че да развиваме в тях трайни способности. Такива, че един ден малкото да се превърне в пълноценен човек, който е в състояние да се справя сам в живота си. В настоящия материал даваме превес на чисто практическите качества, които рационално оказват своето отражение върху порастването и отделянето. Целите, които всеки родител трябва да изгражда в детето си са: самостоятелност, способност за вземане на решения, собствено мислене, възможност за разрешаване на проблеми.
Стимулите, които предлагаме на децата трябва да бъдат поставени правилно. Не бива да са повърхностни, тъй като техният ефект е временен и непълноценен. От малки сме научени, че добрите оценки са най-важното нещо. Защото те значат, че се справяме добре. По-нататък престижната работа замества шестиците. Лошото е, че в даден момент цел стават оценките или евентуално похвалите, а не истинският смисъл и съдържанието. Т.е. от значение е шестицата, а не знанието и повишението или съответно свършената работа. Защото понякога в живота двете не са в причинно-следствена връзка. По този начин човек губи реалната си преценката и става зависим от чуждото одобрение. За да може децата ни да бъдат силни индивидуалности, със собствено мнение и позиции и да се справят сами с отговорностите, трябва да бъдат от рано мотивирани да изграждат:
Да може детето да бъде независимо и да живее, без помощта и грижите на родителите си, е основната задача на всяко възпитание. Затова е от изключително значение да стимулирате самостоятелността му. Глобално това означава да наблюдавате и напътствате малкото, но да го оставяте да опитва само да се справя със задълженията си. Добре е да го насърчавате да се грижи (в някаква степен) само за хигиената и тоалета си. По-нататък – да отговаря за домашните си задачи и по този начин да е със съзнанието, че то може (способно е). Много родители с нагласата, че помагат или пък с идеята да се свърши по-бързо дадена работа, имат склонността да правят всичко, вместо децата си. Това никак не е правилно и не само че не развива независимост, а напротив. Такова поведение дава следното послание: „Ти не можеш да се справиш сам”. Буквално обратното, на заложената цел. Тази грешка е изключително често срещана, може би, защото много родители пренебрегват огромното значение на личния опит и се съсредоточават върху примера и думите. А в крайна сметка всеки човек има нужда от собствените си грешки, за да натрупа опит. Предпазването не във всички случаи е полезно. Защото трайните изводи се правят на базата на изживяното, а не на наученото. Разбира се и това трябва да бъде в известни граници. Може би най-рационално е да се следвате правилото – щом нещо не застрашава живота и здравето на детето, може да бъде оставено на преценката и свободната му воля. Така поне в началните години ще помогнете на малкото да натрупва собствен опит.
Светът ни е устроен така, че да зависи винаги от взетите решения. Знаете прочутата мисъл на Оскар Уайлд: „Животът не е съставен от и...,и...и..., а от или..., или”, с която прочутият писател остроумно показва, че човек постоянно е поставен пред избор. А всяка такава ситуация предполага обмисляне и действие. И детето трябва да бъде подготвено за момента, в който от решенията му ще зависи бъдещето. Тази способност се възпитава от рано и постепенно. Като степенуването е право пропорционално на възрастта и ситуациите, с които малчуганът се сблъсква. А такива потенциални възможности има много. Например, когато дадена работа не е свършена в срок. Оставете детето само да прецени как ще поправи нещата – дали ще ги свърши веднага, с риск да закъснее много за лягане и да се лиши от приказка и време за игра или ще стане по-рано на следващата сутрин, с цената на по-малко сън, или може би този път ще се наложи да понесе последствията от постъпката си. Важното е, то само да избере за себе си варианта. Така ще се научи, че от неговата преценка и реакция зависи как ще се подредят обстоятелствата в последствие. Ценен урок, който ще бъде много полезен през целия живот на детето.
Стимулирайте детето да има собствено мнение и да го отстоява. Не изисквайте винаги да се съгласява и подчинява на вашето становище, решение или воля. Важно е малчуганът от малък да може да се изявява и да изгражда собствена позиция. В началото упоритостта може да е доста изнервяща черта, но с времето ще оцените ползите й. След определена възраст (4-5 години) можете да поставяте теми, които да обсъждате с детето. В началото започвайте с въпроси, чиито отговори са еднозначни и са пряко следствие. Като например: „Какво ще стане, ако оставим сладоледа не в камерата, а на масата?”. Преминете към въпроси, за които трябва по-обмислен отговор, като например: „Защо храната се държи на хладно място?”. Изисквайте цялостен отговор, подкрепен с логически обяснения. Ако детето още не знае за процесите на гниене, можете заедно да потърсите информация в някоя енциклопедия или в интернет. Важното е, че то ще осъзнае отговора на въпроса, а няма да се задоволява с „назубреното” – „За да не се развали”. След като малкото успешно се справя с подобен род задачи, можете да задълбочите сложността като поставяте теми за размисъл (казуси), които нямат еднозначен отговор. Например – домашният любимец – за или против. За да насочите детето и да му покажете как да структурира и подкрепя тезите си, анализирайте на глас. Очертавайте аргументите си при предприемане на дадена постъпка. Така му задавате модел, който ще го води. И забравете за отговори от типа на: Защото така!”. Те, по никакъв начин, не очертават логика, а просто показват силата на волята ви. Освен това не действат възпитателно, тъй като единственото, което детето научава е, че трябва да изпълнява, без да се замисля.
Не отговаряйте на всички въпроси, които детето ви отправя. Там, където може се опитвайте да го подстрекавате да търси решение или отговор. В нашето съвремие не е важна голямата информация, а това да знаеш къде и как да си я набавяш и още по-важно как да я използваш и разграничаваш. Давайте на децата модел, структура, по която могат да търсят отговорите, които ги интересуват. Готовите отговори лесно се дават, но и бързо се забравят, защото не са подкрепени от логика и причинно-следствени връзки и реално се наизустяват. Много по-удачно е да подтиквате децата да се научават да търсят. Това има значение и относно тяхната самостоятелност. Най-добре е, когато имате възможност, да тръгнете от нещо познато на детето и на базата на неговите знание и опит, да се опитате да изведете отговора на конкретния въпрос. Така ще стимулирате аналитичните му способности. Подход, често използван и в педагогиката.
С възрастта хората започват да мислят все по-стереотипно и малко или много ограничено. Това идва от факта, че възрастните могат да предвидят евентуални пречки и обстоятелства, които правят неприложима дадена идея или решение. Децата имат съвсем малко от тези аналитични способности. Това, в някакви граници, е хубаво и трябва максимално да насърчавате малчуганите в тази посока. Тъй като всички рационални ограничения и прегради пречат на въображението и наивните представи да очертаят най-оригиналните и дори понякога гениални идеи и концепции. Така че наред с всичко, давайте поле и на детското въображение.
