Адекватното ниво на самоувереност благоприятства развитието на познавателните умения, социалните връзки и дейности. А самочувствието, самоуважението и самоувереността не идват от само себе си, те се учат с времето и трябва да започнем да приучваме детето си още от раждането му.
Самоуважението, толкова важно за благополучието на един човек, може да се дефинира по следния начин: мнението, което всеки един има за себе си, за своите качества като личност, за важността си в неговата обкръжаваща среда, за своите позитивни страни и нещата, които умее. Нивото ни на самоуважение ни показва какви сме всъщност, какви са нашите умения и качества, дори и негативните качества, които притежаваме и всичко това ни се показва чрез поведението и преживяванията ни. В този ред на мисли, едно високо ниво на самоуважение ще благоприятства развитието на познавателните умения, социалните взаимоотношения и действията ни в обществото.
Основното за повишаването на самоуважението на детето ни, е да го приемаме такова, каквото е, за да му помогнем да заобича себе си и да харесва това, което е, с всичките добродетели и негативни страни, които притежава. Как да стане това?
1. Не се карайте на детето за всеки неуспех, който претърпява.
То все още е прекалено малко и тепърва се учи, затова е нормално да обърка нещо. Обяснете му какво точно е направило зле и му помогнете да го поправи, все пак никой не е идеален.
2. Никога не обиждайте и не подценявайте детето си.
Ако не спрете да повтаряте на детето, че е глупаво, то определено ще повярва, че това настина е така. Дръжте се с него с уважение, казвайте и на него „благодаря” и „извинявай”, така както го правите с хората, с които общувате ежедневно.
3. Не го сравнявайте с братята и сестрите му, нито с други негови връстници и не му казвайте нищо от сорта: „Ти знаеш ли, че Иван на твоята възраст вече можеше да плува!”. Всяко дете има свой различен ритъм, както и различни умения и те не са непременно тези, които искате вие.
4. Хвалете го за успехите му и за всеки малък напредък, който забележите.
Децата обожават да бъдат хвалени и, за да имат хвалбите позитивен ефект, трябва да са в подходящия момент, за подходящото нещо и да бъдат честни и справедливи, разбира се. Това, което има значение е, родителите да се концентрират в позитивните неща, а не в негативните. Критиките и отхвърлянето от страна на родителите понижават нивото на самоуважение на детето.
5. Показвайте на детето своята заинтересованост.
Било то физически или вербално, проявите на нежност и внимание към детето трябва да са много и ежедневни. Можете да коригирате лошото, което детето е направило с любов и разбиране.
6. Стимулирайте чувството за отговорност на детето.
Давайте му задачи, естествено съобразени с неговите способности, възрастта му и зрелостта му и изисквайте то да ги доведе докрай, стимулирайки умението му да взима самостоятелни решения и да разрешава само проблемите си. Дори и да прави поставената задача бавно, имайте търпение и не допускайте грешката да правите нещата, вместо детето, оставете го да се обърка и след това да се поучи от грешките си и да ги приеме като нещо естествено, което се случва в живота. Отговорностите, които възлагате на детето си, му показват, че вярвате в него и му имате доверие.
7. Мотивирайте детето да опитва нови неща.
Нека детето да участва в интересните и забавни дейности от ежедневието, оставете му малко свобода, това определено ще повлияе добре на неговото самоуважение.
8. Изслушвайте детето и му отговаряйте адекватно.
Обръщайки внимание на онова, което детето казва, вие му показвате, че неговите въпроси и неговото мнение са важни и се ценят.
9. Избягвайте да го поправяте пред други хора.
Ако го поправяте пред други хора, само ще го засрамите и то ще се чувства глупаво пред тях. Учете и него да реагира така в подобни ситуации.
10. Предложете на детето достатъчно сигурност.
За да бъде уверено в себе си и в това, което може, детето трябва да се чувства сигурно.
