Ограниченията са жизнено необходими докато бебето расте. Те го защитават и му показват как да реагира в различни ситуации. Чрез тях бебетата разбират, че не всичко е възможно и може да се направи, защото има неща, които са погрешни. Обаче децата не се раждат със заложени у тях норми на поведение в различните ситуации, които ги очакват в непознатия свят. Научаването на тези правила няма как да стане без наличието на възрастен, на сериозен авторитет, който да внася ред. Затова първите няколко години от живота на детето са изключително важни и родителите трябва сериозно да наблегнат на изграждането на ясни правила и норми.
Tези норми варират според възрастта, защото и поведението на детето е силно повлияно от възрастта на която е в момента. Тоест, според психолозите, трябва да разберем поведението на детето, което зависи от етапа, в който се намира то, за да знаем какъв метод за възпитание да приложим.
През този период първите ограничения и забрани към детето са свързани със ситуации на риск, тоест с цел да предпазим бебето да не се нарани. Докато е още бебе, нашите забрани му дават да разбере, че то и ние сме различни и независими. Ключова дума през този период е “не” и бебето трябва да разбере, че желанията не могат винаги да се изпълнят веднага на момента. На около осем месеца бебето започва да показва влечение към вече познатите му неща и да показва силно изразен страх от непознатото. От този момент наистина е от съществено значение да приложим тази защитна функция, тоест тези забрани, с цел да го предпазим, защото бебето все повече започва да изгражда своя свят.
Правилата и нормите в периода до една годинка се въртят около съня, храненето, опасността и изграждането на здравословен режим.
Можем да си помогнем като съумеем да разпознаваме и да тълкуваме правилно нуждите на бебето и като не отстъпваме пред плача и мрънкането, когато няма сериозна причина за тях.
Основни характеристики на детето в този период са любопитството, упоритостта, дързостта и активността. На около годинка и половина детето вече може да разбере прости и ясни обяснения, затова вече можете да започнете да им обяснявате причините за установяването на правилата. След тази възраст детето започва да разпознава и да използва често думата “не”. Вече отговаря с “не” на всичко, което им се каже, но не трябва да бъркаме това поведение с “неслушане”. Просто вече се изявява като независима личност. Добре е да му дадем свобода, за да може да опознае себе си, но в никакъв случай това не значи, че трябва да проявява непокорство и да не спазва нормите. Най-добре е през този период да проявите твърдост и да държите това, което се казва, да се изпълнява. Освен това отделяйте повече време за обяснение – обяснявайте по ясен и прост начин причините, поради които му забранявате нещо или трябва да направи нещо. Обяснявайте му конкретни неща.
Това вече е етапът на истинското и упорито “не”. През този етап детето се противопоставя на всичко и иска да прави всичко само. Отначало ще му е трудно, но щом като настоява, оставете го да опитва – само така ще се научи. Ако до сега сте бдели все до него, сега трябва да го правите тайно от него, защото трябва да го оставите да опитва и да експериментира самичко. Естествено, това не значи, че няма да му напомняте нормите в моментите, когато се налага, защото самостоятелен не е синоним на непослушен. На тази възраст изпадането в ярост е нещо, което се случва често и е в кръга на нормалното. През този етап от вас се искат няколко неща:
