Децата имат естествен интерес към животните и много обичат да си играят с тях , да ги галят и гушкат. Още от съвсем малки, хлапетата започват да искат любимец вкъщи и често това води до разправии. Детето многократно се опитва да ви убеди да му вземете животинче и се стига до няколкократни опити за „нелегално” внася не на такова, взето отвън. А Софийските улици определено предлагат голям о разнообразие от видове и породи. В такива моменти вероятно се чудите как да реагирате и какво е правилното поведение.
Първоначално е добре да прецените реалните параметри на ситуацията с животното. Да се запитате за причините, които провокират желанието на детето за животинка. Разбира се рязка категоричност (отхвърляща идеята за домашен любимец) не е препоръчителна, тъй като детето ще остане с впечатление, че мнението му не е от значение и не се зачита. Затова е добре да обсъдите ситуацията, която си има своите за и против. След това заедно да стигнете до решение.
Започвам с отрицателните страни, тъй като се оказва, че са по-малко. Естествено на първо място това са грижите. Безспорно – ангажимент е. Хранене, извеждане, игри – както и да звучи, отнема по около час и повече на ден. Знаем колко е трудно да се отдели и минута в един делничен ден, какво остава за цели 60. Освен покриването на естествените нужди на животинката е добре да предвидите време и за хигиената на дома ви. Едва ли има нужда да се споменава, че ще има косми по мебелите и пода (особено, ако имате негладка настилка като килим или мокет) и тук-там някоя поразия от различен произход. Пропускам това, че ще се налага и да съобразявате отсъствието си от вкъщи с любимеца. Все пак някой трябва да покрива ежедневните му нужди. Говорим за случаи, в които животинката е напълно здрава и редовно посещава ветеринарна клиника. Разбира се в този ред на мисли трябва да сте уверени, че никой от семейството няма алергия, тъй като това прави приемането на любимеца невъзможно. Ами...май това бяха негативите. Да видим какви са ползите.
Домашният любимец се превръща в неизменен член на семейството до степен, че ще се чудите как сте живели без него. Освен верен другар на детето в игрите, животинката е и начин да покажете на малчугана какво означава да се грижиш за някого. Връзката, която детето ще изгради с домашния обитател има много ползи. На първо място това е терапевтичният ефект, който указва. Когато детето е разстроено или тъжно ще може да се „разтовари” от проблемите си като сподели с пухкавия си приятел. Или просто като го гушне. Защо с него, а не с вас? – вероятно много родители си задават този въпрос. А отговорът е – защото животинката е неутрална и приемаща всичко. Тя не подлага на оценяване ситуацията, както би направил всеки един човек. А понякога не са необходими успокоителни думи, а просто една ненатрапчива подкрепа. Присъствието и атмосферата, която животинката създава в къщата носят усещане за уют. Чрез нея сякаш домът ви се олицетворява. Контактът с животните е важен и от гледна точка на опознавателните умения на подрастващите. Наблюдавайки любимеца, детето ще научава много интересни неща за реакциите и инстинктите, които ще му бъдат от полза за в бъдеще. Често семействата, които са имали такъв член на семейството и са го загубили не искат да причиняват тази болка отново на себе си и на детето си. За съжаление много често хубавите неща не траят вечно, но това не означава, че трябва да се лишаваме от тях, заради страха, че може да се случи нещо лошо. Да, наистина това е много неприятен момент, но от гледна точка на развитието на детето, не е в негова вреда. Напротив. По този начин детето ще започне да си обяснява жизнения цикъл и малко по малко да осъзнава смъртта. Това е важно, тъй като ще си изгради, с ваша помощ, емоционална реакция (стратегия) за преодоляване на мъката. Това е важно и ще му е от полза занапред.
Ако животното е прието преди да се появи бебето, тогава позитивите са, че детето от самото си раждане ще свикне с любимеца. Няма да е нужен период на адаптация. Колкото повече време е имала животинката да свикне с дома, с обстановката и с хората, толкова по-безпроблемен ще бъде контактът й с детето и толкова по-естествен би бил той.
Родителите, много ясно трябва да направят проучване до каква степен конкретното животно е подходящо за бебе.
Също така и какъв нрав има. Важно е любимецът да не е агресивен. Трябва да е по-голямо животното, тъй като колкото по-малко е, толкова по-голяма е опасността за живота му (на животното). Децата в първите години се учат и упражняват фината си моторика. Това например би застрашило живота на едно мишле. Обикновено се взимат кучета и котки. Кучетата много често се използват терапевтично при работа с деца. За деца, които имат проблеми с адаптацията, аутисти, деца, страдащи от различни разстройства и др.
Терапевтичният ефект е свързан с това, че кучето или животното разбира детето, независимо че не може да даде словесен израз. Подобен тип безсловесно общуване е изключително ценно за детето, тъй като животното няма очаквания към детето и съответно отпада оценъчността и притеснението при комуникацията. Телесният контакт също така е много положителен и действа успокоително. Детето не се притеснява дали постъпките му са добри или лоши и се отпуска. Имам наблюдения върху детските заведения в Германия – там повечето детски градини и училища имат домашен любимец, който се превръща в част от групата. Общуването с животни подпомага психическото здраве. Повлиява и понижава нивото на агресия у децата, като подпомага себеизразяването у малчуганите. Грижата за самото животно, от страна на детето, също е ценна, но само, ако не е натрапена. Ако по някакъв начин детето усеща неприятно задължение, тогава няма същия положителен ефект. Дори и родителите да не се решат да вземат любимец вкъщи, защото е ясно, че това е допълнителна отговорност, която до голяма степен ще падне върху тях, е хубаво децата от най-ранна възраст да общуват с животни.
Тогава родителите трябва да изяснят от какво е породено това желание. Дали тяхното дете много обича животните и има афинитет към тях и затова толкова силно желае пухкав приятел. Друг отговор може да бъде, че търси опора, заради изострен проблем в семейството (например). Възможно е да е индикация за някакъв емоционален проблем. Ако едно дете твърде много иска животинче, тогава има вероятност то да се чувства самотно или да има някакъв конфликт в дома си и да търси тази близост в отговор. Разбира се, подобни заключения не могат да се правят във всички случаи, тъй като всяко дете е индивидуално и нуждата или желанието му могат да бъдат провокирани от различни фактори. Затова съветът ми е да се потърсят аргументите за това поведение и нужда на малчугана. Така ще се стигне до първопричината.
