Самочувствието, връзките с приятелите и личното виждане за нещата на детето ни се „разклащат”, когато се опитваме да му прилагаме психологически наказания. Само че дали физическо или психическо, наказанието си е наказание и нанася вреди над личността и развитието на детето...
Психолозите са на мнение, че обидните думи по адрес на детето също са едно своеобразно насилие към него, както и липсата на нежни жестове и ласки от страна на родителите.
Това „насилие” афектира върху умението на детето да управлява агресията си, върху личната му самооценка, самочувствието и контакта му със света.
Според специалистите, много често родителите не осъзнават колко е сериозна тази вреда над личността на детето и не си дават сметка, когато малтретират психологически децата си.
Когато игнорираме, подценяваме и заплашваме чрез поведението ни или чрез думите ни, ние всъщност нанасяме вреда на самочувствието на детето и на неговото емоционално развитие. Освен това, се оказва, че психологическото насилие може да бъде и пасивно, тоест когато детето не получава достатъчно любов, външни стимули за развитие и нужната му защита от родителите или хората, които се грижат за него. Или по-скоро в случая се има предвид не това, че родителите не обичат децата си, а че не им го показват често.
Според едно изследване, направено на деца от семейства с ниски доходи, 52% от тях търпят подобно психологическо малтретиране. От тях 90% признават, че са системно обиждани от родителите си, а 52,5% казват, че родителите им спират да им говорят, когато искат да им покажат, че са ядосани. Но в действителност този вид насилие над личността не се среща само при деца от семейства с нисък социално-икономически стандарт, а и при такива със средни или високи доходи и стандарт на живот.
Според изследване, направено от Уницеф в Китай, което имало за цел да сравни нивата на насилие между 1994 и 2000 година, се оказва, че психологическото насилие, за разлика от лекото и тежкото физическо наказание чиито нива са спаднали значително, се е увеличило с 14,5-17,7%.
Същото изследване показва, че нивото на емоционалното насилие е нараснало в семействата със средни доходи и социални стандарти между 15,8 и 22% и при семейства с висок стандарт с 24,6-26,7%.
Според Уницеф най-честото поведение на психологическо малтретиране в семейството е повишаването на тон, викането, най-жестоките са детето да бъде обиждано и да не му се говори за дълги периоди от време.
Според психолози, за да може човекът да се развива нормално физически и духовно, той непрекъснато трябва да получава физическа и психологическа нежност и ласки, както и толкова простото нещо – внимание. И съответно, ако тези нежност и внимание ги няма, се получава обратният ефект. Ако на едно дете само му се крещи, казват му се обиди, слагат му се обидни етикети и му се казват нараняващи неща, то тези негативни ласки и внимание могат да му причинят непоправима вреда. Проявите на любов и внимание към детето, както и това често да ми показваме колкото много го обичаме, ще му помогне да расте сигурно и щастливо.
Думи, които могат да звучат толкова нормално, като „глупак’ например, могат да повлияят доста зле на детето. Но все пак психолозите поясняват, че не бива да бъркаме системното психологическо насилие, което е ежедневие и може да нанесе катастрофални вреди на детето, със случайното изричане на някоя лоша дума, предизвикано от напрегната ситуация, което се случва изключително рядко – това, разбира се, пак вреди, но не нанася големи и трайни вреди.
Това да не изслушваме и да не подкрепяме детето в неговите проблеми е също вид психологично малтретиране. Някои родители, за да не ударят шамар на детето си, ги наказват вербално, без да са наясно, че това също е форма на насилие. Само че трябва всички да бъдем наясно, че негативните думи могат да бъдат също толкова и дори по-болезнени от едно ощипване или един шамар.
Мнението на всички специалисти е, че позитивните преживявания и внимание имат огромен ефект върху ефективното развитие на децата, но също така те са една гаранция за неговото формиране като личност за в бъдеще. Затова е толкова важно родителите, въпреки умората и ежедневните си грижи, с които трябва да се борят всеки ден, никога да не забравят, че емоционалната връзка с децата е определяща за настоящото и бъдещото му развитие и че една дума може да ги накара да се „изправят’, но и да „паднат”. Това, разбира се, не означава, че родителите трябва да оставят децата си без контрол и никога да не се ядосват, но дори и това трябва да се прави по тактичен начин. Обидните думи и подценяващите квалификации, които можем да кажем в изблик на ярост, могат да навредят сериозно на детето. С него винаги трябва да се държим с уважение, със същото това уважение, което изискваме и от него да има към нас.
