Представете си следната ситуация – имате две деца – момиче и момче, които са израснали заедно, учат в едно и също училище, но са абсолютно различни. Тя е интровертен тип и изключително отговорна, той е бунтар и е много комуникативен. Има невероятна разлика между двамата, характерите им са напълно противоположни. Питали ли сте се някога защо вашите деца, възпитавани по един и същи начин, са толкова различни едно от друго?
Всеки човек има свои индивидуални характеристики. Основите на истинската същност на всеки един от нас се поставят още с раждането. Много са факторите, които влияят на формирането на идентичността и един от тях е именно моментът, в който идваме на този свят. Очевидно е, че това, че е първородно, не е единственото определящо същността на детето. Съществуват други също много важни формиращи характеристики: наследствени, свързани с възпитанието, социални и т.н. Според някои изследвания, редът на раждането участва във формирането на личността на всеки един от нас и затова той по някакъв начин определя пътя, който ще поемем в живота.
Множество изследвания и теории се опитват да обяснят различията в темперамента на една личност според нейната позиция в семейството и спрямо нейните братя и сестри. Резултат от едно изследване показва, че коефициентът на интелигентност на първородното дете е по-голям от този на братчето или сестричето, родени след него.
Интересът към връзката между реда на раждането и интелигентността не е нещо ново. Още в началото на ХХ век, Алфред Адлер, ученик на Фройд, развива теория, в която показва разпределянето на белези според позицията на всеки брат или сестра. Но все пак няма как да пренебрегнем факта, че не става въпрос само за реда, по който са се появили в семейството, а и за възпитанието и средата.
Въпреки че се държим по един и същи начин с децата си, оказва се, че несъзнателно ги възпитаваме по различен начин.
Още от малко детето има определен характер, който се опитва да покаже чрез поведението си, реакциите си към препятствията, пред които се изправя. От множеството изследвания става ясно, че съществуват разлики в характеристиките на децата заради реда, в който са се родили и, въпреки че това не е единственият фактор, който влияе, той съществува и не бива да се пренебрегва. Същите проучвания показват, че редът, в който са се родили децата, не само определя тяхното място в семейството, но вероятно влияе много и на тяхната позиция в света, който ги заобикаля.
Смята се, че първородното дете обикновено е по-сериозно, по-отговорно, по-подредено и в известна степен интроверт и, тъй като до един момент е било единствено дете в семейството, е получило по-голямо внимание и отдаденост от страна на родителите, било то в позитивен или негативен план. Първото дете е по-зряло и по-самотно, в сравнение с останалите, защото в последствие, когато се роди второто дете, то изживява едно своеобразно изместване от “трона”, което от своя страна го кара да се изправи самичко пред ситуации, пред които до скоро е заставало заедно с родителите си.
Второто дете или средното, предвид това след него, обикновено е по-дипломатично и по-весело и жизнено, тъй като има повече свобода на действие – родителите не прекаляват със свръхопеката и затова нивото му на социализация и състезателният му дух ще са по-големи, в сравнение с тези на първородното дете, тоест по-голямото му братче или сестриче.
Чертите на характера не са вродени, въпреки че има някои характеристики на личността, които са заложени още с раждането, но които ще се развият или не според изживяванията и опита, който ще придобие, според това как ще изживее всичко, според възпитанието, което ще получи, социалното обкръжение и т.н. Например, да се родиш жена в едно общество, където правата на жените са ограничени не е същото като да си жена в едно свободно и демократично общество. По същия начин нещата са различни, когато се родиш в една силно икономическо обкръжение и в едно слабо. Що се отнася до възпитанието, тук също има различния. Редът на раждането предполага различни действия от страна на родителите. Очевидно е, че колкото и да се опитват, родителите несъзнателно възпитават децата си по различен начин. Да, родителите учат децата на едни и същи ценности, но когато го правят, те адаптират своето поведение според индивидуалността на всяко дете. Ясно се вижда, че към по-голямото дете родителите са по-взискателни, настояват повече на учението му, изискват по-голяма отговорност от него, докато към по-малкото дете са по-толерантни. Освен това, не трябва да се забравя и фактът, че всяко дете се ражда в различен момент от развитието на семейството: не е едно и също да си първо дете на една млада двойка родители, която още е в процес на изграждане на позиция в обществото и на професионално реализиране и да се родиш последен, когато двойката вече е улегнала като семейство и е извоювала определени позиции и опит.
Определящ до там, че ако всички са момчета, ще има много по-голямо съперничество между тях и ще се приемат като конкуренти. Ако пък например, първото дете е момче, а второто момиче, момичето не би възприело своя брат като враг, или ако е само едно момиче сред момчета, то ще получи повече закрила и опора и дори е възможно да придобие някои от характеристиките, типични за единствените деца.
Оказва се, че редът на раждането на влияе само на формирането на личността, но и на бъдещата професионална реализация. Изследвания показват, че първородните деца и единствените в семейството деца, като цяло, достигат по-високи резултати в образованието, имат по-престижни професии (което не значи по-платени), докато, например, на средното дете в семейството би му било малко по-трудно да постигне това.
Амбициозно, доминиращо и дисциплинирано, в сравнение с по-малките си братя и сестри. Обикновено постигат успех лесно, но се страхуват много от провал и загуба на позиции и затова много често заемат защитна позиция.
Професията: най-голямото дете в семейството се отдава на дейности, които изискват високо образование, като медицина, инженерство или право. Изследване потвърждава и факта, че при тези личности има по-голяма вероятност да се отдадат на т.нар. “интелектуална” работа.
Тези личности са подходящи за развитието на бизнес, защото винаги са се явявали като своеобразни медиатори в споровете между другите деца в семейството. Те са толерантни, дипломатични и като цяло са по-близки със своите приятели, отколкото с членовете на семейството си.
Професията: средните деца в семейството обикновено имат перфектни социални и бизнес умения, затова всяка професия, за която се изискват такива, е подходяща за тях.
На него му харесва да бъде център на вниманието и обикновено успяват да го постигнат. Те са чаровни, креативни, имат добро чувство за хумор и умеят да манипулират останалите, с цел да постигнат своето.
Професията: най-малките деца в семейството често имат влечение към по-артистичните професии. Също се справят добре в областта на журналистиката, рекламата, продажбите и спортовете.
Те имат характеристики, сходни с тези на първородните деца, що се отнася до това, че са получили по-голяма мотивация, за да покрият изискванията на родителите си. Те са ориентирани към постигането на големи успехи, справят се перфектно в училище. Изследвания показват, че единствените деца в семейството са по-сигурни, имат дар слово и голямо въображение, мразят критиката и обикновено са перфекционисти.
По материали от: www.todopapas.com и www.empleoscb.com
