Колкото и да ни е неприятно да се разделяме с бебето си дори за миг, трябва да го направим в един момент, когато ни се наложи да работим. Напоследък все повече майки се връщат на работа преди детето да е навършило 2 години, по различни причини.
На някои им се налага да работят, за да подпомогнат семейството си, а други го правят, защото чувстват, че така трябва. Дългият престой вкъщи се отразява по различен начин – има жени, които не са свикнали да стоят вкъщи, те са работохолички и дори и да не им е толкова наложително, те се връщат на работа. Така или иначе причини винаги има и те винаги са основателни. Лошото е, обаче, как ще го приеме вашето мъниче. Ако сте направили грешката да не се доверявате на никой и не сте го оставяли никога да го гледа друг човек (баба, детегледачка и т.н.), то най-вероятно първата раздяла ще е голям проблем. Заради силната и безусловна любов, която майката изпитва към своето детенце, тя много често се чувства виновна, когато го остави дори за час. А това е много натоварващо и не бива да е толкова голям проблем.
Чувството за вина го има при всяка майка, на която й се наложи да остави детето си на друг човек, за да свърши нещо. То не може да се контролира, но със сигурност майката не трябва да се напряга и да приема нещата толкова зле. Всички знаем в какво се превръща социалният живот на майката, която отглежда своето малко бебче и именно заради това в никакъв случай тя не трябва да се вини за това. Всяка майка има и личен живот, който не бива да занемарява. Няма нищо лошо в това да оставите бебето за няколко часа, за да се разтоварите – да отидете на пазар с приятелка, да отидете на фитнес или просто да останете сама със себе си. Напрегнатото ежедневие на майката, силите и енергията, които тя изразходва по отглеждането на детето си, й идват в повече и затова мъничко почивка и забавление няма да навредят на никого. Непрекъснатото чувство за вина май се оказва, че съпътстват живота на мама още със самото раждане на бебчето. Когато то плаче, когато не спи добре, когато не яде – майката обвинява себе си и смята, че не е свършила добре задълженията си. Трябва, обаче, да обърнете малко внимание и на себе си и да се отърсите от това чувство. Опитайте да го контролирате, защото все пак трябва да сте емоционално стабилна, за да можете да се грижите пълноценно за малката си рожба. Майчинството поражда в сърцето на жената колкото щастие и радост, толкова и съмнения и въпросителни.
Колко тежко звучи думата раздяла, нали? Така е и отделянето от детето ви за определен период през деня не трябва да се нарича раздяла, а просто едно, до известна степен, полезно и конструктивно начинание, което в последствие ще се отрази добре и на вас и на бебето. Вашето детенце също не бива да възприема отсъствието ви от къщи като раздяла, още по-малко пък да се чувста зле от това. Ако сте го оставяли на други хора преди това, няма да го приеме толкова тежко, защото ще знае, че ще ви няма за кратко време, а след това отново ще се върнете при него и ще се забавлявате заедно. Няма дете, на което да не му липсва майка му, идеята е то да не го преживява като раздяла, а като нещо естествено и част от съвместния ви живот. Като пояснение само ще вметнем, че на детето му липсва и таткото, но тъй като вероятно той от самото му раждане не прекарва по цял ден с него, защото трябва да работи, то вече е свикнало с това и не го преживява тежко. А това е и доказателството на твърдението ни по-горе, че ако на детето вече му се е случвало периодично да го оставяте и на друг човек, то няма да страда. Бебетата и малките деца все още не разбират много неща и най-вероятно ще ви трябва доста време да му обясните какво точно става. Ето защо, просто тръгването ви на работа ще е поредната точка от вашия ежедневен режим, с която мъничето ще свикне, както с всяко друго нещо. Сигурно и от личен опит сте се убедили, че с повтарянето на един и същ режим всеки ден, бебето ви се е нагодило към него и колкото и да е мъничко, вече знае добре кое след кое следва. Съветът ни към вас е, ако сте решили да се върнете на работа, да започнете да подготвяте бебето предварително за това. Ако ще го гледат баба и дядо, то започнете периодично да го оставяте за няколко часа на тях, за да свикне. И не се тревожете ако отначало плаче и го преживява по-тежко, а също и не се размеквайте от това, тъй като, ако отстъпите веднъж, то после ще е още по-трудно, а и ще дадене погрешна представа на бебето, че щом се разплаче, вие веднага ще дойдете и ще си го вземете. Помислете дали като тръгнете на работа ще е възможно това! Трябва да сте упорити и, колкото и да ви боли, да отстоявате решението си.
Това също е едно от важните решения, които трябва да вземете заедно с таткото. Както си знаете вариантите са няколко:
При баба и дядо – о, да, така както баба и дядо ще гледат мъничето, никой няма да го направи. Те ще го гледат като “писано яйчице”, ще го хранят навреме, ще го водят в парка, ще му угаждат... Идилия. Е, да, обаче, ако детенцето е още мъничко за ясла, това е вариант, иначе може да се поспори по въпроса.
На ясла – не оспорваме грижите, които ще положат баба и дядо, а само факта, че май по-удачно е за бебето и малкото дете да се грижи специалист, който може много да допринесе за неговото възпитание. Все пак в яслата не се угажда на всяка прищявка на децата, а само на уместните такива. Там екипът от педагози и възпитатели ще се грижи за вашето дете и ще спазва специално изготвена програма, подобно на режимът, който вие сте установили вкъщи.
Детегледачка – много е важно да сте сигурни, че попадате на подходящия човек. Отделете достатъчно време за избирането й. Може би в началото можете да се доверите на непрофесионална такава, тоест някоя ваша много близка позната, съседката и т.н., но пак това не е най-удачния вариант. Можете да се обърнете към агенция, там обикновено дават гаранция за човека, който сте избрали да се грижи за детето ви. Някои родители предпочитат този вариант, пред яслата, защото смятат, че така детето им ще боледува по-малко.
Естествено, че всяко дете има нужда от родителите си и иска непрестанно да са близо до него. Това, обаче, не означава, че отделено от тях временно докато те са на работа, то ще се чувства нещастно. Стига да му се обясни, че мама и татко го обичат много, но трябва да работят, за да изкарват парички. Последното едва ли ще го разбере едно малко дете, но можете по друг начин да го стимулирате, за да разбере, че не сте го изоставили, а просто всеки има роля и трябва да я изпълнява. Измислете си нещо, което ще правите заедно с детето си, веднага след като се приберете от работа – например, можете да го водите на някоя специална детска площадка, където има подходящи за него съоръжения, можете да го водите в парка, на гости при някое любимо приятелче и т.н.
Доста подходящ вариант е да водите детето на ясла или пък да инструктирате човека, който ще го гледа, да го води да се среща с деца и да играе. Ако детето ви стои самичко вкъщи трудно ще се разсее и все ще страда за вас. А в другия случай, когато се среща с деца през деня, то ще се забавлява с тях и по-лесно ще превъзмогне вашата липса.
Не е важно количеството, а качеството на времето, което прекарвате с детето си. Така че, когато се приберете от работа наваксвайте максимално пропуснатото през деня и му обърнете нужното внимание, за да почувства, че се интересувате от него и го обичате.
Колкото и да е подготвено, бебето или малкото дете със сигурност в началото ще страда за вас, по същия начин както и вие за него. Все пак толкова време сте прекарвали дните си заедно и сте били неразделни. През това време между вас се е изградила толкова силна и дълбока връзка, че никой и нищо не би могло да я разруши.
