За малките деца страхът е един своеобразен механизъм, който им помага да се предпазят от непознатите за тях стимули. Бебетата се страхуват от това, което не познават и се чувстват сигурни само с мама и татко. Често се среща твърдението, че истинските детски страхове се появяват на около двегодишна възраст, защото тогава най-силно се изявяват фантазията и въображението на детето.
Това, обаче, не значи, че преди това децата не се страхуват. Децата на годинка се страхуват най-много от това да не бъдат изоставени и затова трябва непрекъснато да им вдъхвате сигурност и подкрепа, и да сте близо до тях.
НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ СТРАХОВЕ
Някои кукли или плюшени играчки могат да предизвикат паника у детето, ако са с по-голям размер, имат странен израз на лицето или пък са прекалено шарени.
Много малки дечица направо се ужасяват от клоуни. Техните грим, дрехи и други аксесоари могат да предизвикат страх, вместо желания ефект на радост и забавление, който обикновено предизвикват при по-големите деца.
Доста често мъниците се страхуват от “голямата” ножица, с която ще им режат ноктите. На бебетата все още не им е ясно кое боли и кое не, нито пък са опознали добре тялото си. Ето защо ножицата може да им изглежда като едно оръжие, а самият процес на рязане на ноктите, като отрязване на важна част от тялото им.
Да не говорим за прахосмукачката, абсорбатора, електрическата машинка за бръснене и други електрически уреди, издаващи силен шум – те също могат да изплашат бебока до припадък.
Страхът от раздяла с мама и татко е един от най-често срещаните страхове при децата на една годинка. Той се проявява по различен начин. Може, например, да се прояви в трудността на детето да се сбогува с нас, когато трябва да излезем. Затова, когато излизаме от къщи, трябва да се сбогуваме както трябва с детето, дори и да плаче и да страда – вариантът да се измъкнем, когато не ни гледа, не е за предпочитане. Детето просто трябва да свикне с това. Ако си тръгнем скришом, детето ще се почувства измамено и няма да e сигурно с нас. То трябва да има сигурност и да знае във всеки един момент къде сме – дали сме у дома или навън. Когато не му обясним, че сега излизаме, но скоро ще се върнем, а си тръгнем, без да ни види, мъничето може да си помисли, че сме си тръгнали завинаги и сме го изоставили.
Играйте на криеница – тази игра е много полезна за мъниците, защото ще им помогне да разберат, че това, че не сте пред погледа им, не значи, че не сте у дома и сте си тръгнали. Има дечица, които в момента, в който майка им се изгуби от полезрението им, започват да плачат безутешно – за тях криеницата ще е хем забавна, хем поучителна.
Не е лошо детето още от сега да свикне да остава и самичко в стаята за известно време. Затова трябва да го научите да си играе и да се занимава самичко. В тези моменти то ще се чувства спокойно, ако само се появявате от време на време на вратата на стаята, за да видите какво прави, и ако чува гласа ви от съседната стая.
Страхът от непознати е типичен за сладурите на около годинка. Детето реагира по различен начин в тези случаи:
То може да се вкопчи във вас, когато покрай него има непознати хора или такива, които вижда много рядко. В това няма нищо странно и просто трябва да приемете тази реакция като за най-естествената в случая, пък и няма нищо лошо детето да свикне още от сега да е по-предпазливо с непознати хора.
Мъникът може да има същата реакция в първия момент, и когато дойдат добре познати за него хора. Това също не трябва да приемате зле, а да му дадете малко време. След няколко минути детето самичко ще се приближи.
Очилата, брадите, мустаците, едрият ръст или силният глас също могат да уплашат бебето.
Страхът от тъмното има връзка и със страха от раздялата с родителите. В действителност, това е една несигурност и страх на детето да остане самичко пред непознатото, без защитата на татко и мама.
По-добре не го оставяйте да плаче само в стаята си, с идеята, че след малко ще му омръзне и ще спре, защото така само потвърждавате неговия страх, че е “изоставено” самичко в тъмното.
Ако детето започне да плаче, върнете се, за да му покажете, че сте тук в съседната стая, но се опитвайте постепенно да увеличавате времето, в което детето е само в стаята преди да заспи, за да свикне.
Можете да оставите вратата на стаята отворена, да оставите лампата в коридора запалена. Хубаво е в тези моменти детето да има любима играчка, с която да заспива – тя в известен смисъл замества вас, когато ви няма в стаята и така мъникът не се чувства самотен.
Казвайки му само, че няма защо да се страхува от тъмното, защото там няма нищо, едва ли ще постигнете нещо, защото едногодишното дете може би няма да ви разбере. В случая трябват действия, а не думи. Успокойте го с много нежност и останете при него, колкото е необходимо.
При децата на една годинка обясненията, с идеята да контролирате страховете им, не служат почти за нищо, тъй като все още не могат да ги разберат добре. Затова нежността и грижата ви са най-важните за тази възраст.
Например, ако детето ви се страхува от гръмотевици, това, от което има нужда, е, докато гърми, да сте заедно с него и да го успокоявате. То иска да го погалите по главичката, да му прошепнете нежно, че няма от какво да се страхува и да се опитате да го разсеете с някое интересно занимание или играчка.
Прегръдката е сигурна утеха за мъника. Физическият контакт с детето ви е начин да покажете, че го обичате, а в повечето случаи, е и най-добрата рецепта срещу детските страхове.
