Ключът към щастливото семейство

1. Да разберем, кое ни кара да се чувстваме добре

Когато нещата не вървят по вода, е моментът да се възползваме от нашите „енергийни резерви”. Какво имаме предвид:
Звучи малко глупаво, но, ако го пробвате, ще се учудите от добрия резултат: поставете на детето си задача да направи плакат или колаж на тема „нещата, които ме карат да се чувствам добре, когато не ми върви”. Набавете голям картон или лист хартия формат А3, флумастери или водни бои, списания, каталози, ножица и изобщо всички подръчни средства, които имате. Детето може да лепи на картона изрезки на всичко нова, което го прави щастливо или пък да го нарисува с флумастери или боички.
Много е важно да не се намесваме, когато детето търси начин да се отпусне, да се успокои. Всеки човек трябва сам за себе си да открие онова, което го кара да се чувства добре. Ако освен малчугана, и вие не знаете какво ви прави доволни, не е лоша идея и вие да измайсторите един такъв плакат.

2. Да изразяваме свободно чувствата си

Ядът, болката, тъгата на детето не изчезват сами, колкото и да ни се иска. Даже всъщност се случва точно обратното, понякога, когато игнорираме тези чувства на детето, те стават още по-интензивни. Затова ние, родителите, трябва:

• Да приемаме чувствата на детето си и да се опитваме да разберем защо се чувства така. Може да е под стрес, защото му е много натоварено в училище, може да има проблеми с приятелите си или пък да е отблъснато от връстниците си и т.н.
• Ако се замислим за своя собствен опит и преживявания, то това ще ни помогне да разберем как се чувства детето. Трябва да му покажем, че го разбираме и сме солидарни с него, без да му даваме съвети преди да ни ги е искало.
• Когато детето се успокои, трябва да намерим подходящи начин да му обясним и да му покажем адекватните начини за изразяване на чувствата

3. Да държим под контрол караниците между децата вкъщи

Въпреки че понякога ни се струва, че децата ни се карат и бият постоянно, в по-голямата част от случаите е по-добре да не се намесваме и да ги оставим сами да оправят проблемите си. Това е важен и необходим опит за детето, който след време ще им послужи, когато решават и по-сериозни проблеми. Ето няколко съвета, които биха могли да ви помогнат в тези случаи:

• Не стойте в полезрението на децата, така ще избегнете показните караници, които може да са само за да привлекат вашето внимание и да ви накарат да се намесите.
• Ако забележите, че винаги едно и също дете губи, трябва да се намесите. Явно едното е по-силно физически и трябва да му обясните, че не може да използва силата си, за да тормози останалите, а точно обратното – да я използва, за да им помага.
• Няма нищо лошо в това всяко от децата ви да си има свой кръг от приятели. Не е задължително братята и сестрите да играят и излизат заедно, все пак всеки човек си има свои собствени интереси.
• Много е важно да отделяте специално внимание и на двете деца поотделно. Детето трябва да разбере, че това време, което му отделяте е само за него и неговите проблеми. Това ще го накара да се почувства обичано и ще му даде една по-голяма емоционална стабилност.

4. Имайте доверие във възможностите и качествата на детето

При каквато и да е ситуация, е много важно първо добре да помислим дали да се намесим и съответно дали да забраним нещо на детето или не. Трябва все пак да му дадем и малко самостоятелност, да му дадем поле на действие, а не да го предпазваме от всичко.

5. Подарявайте спомени

Идея за рождения ден на детето – можете да му подарите специално писмо и картичка, на които да опишете всички важни случки, успехите и любимите дейности на малчугана през цялата изминала година. Така детето ще добие много индивидуална представа за историята на живота си.

6. Разпределяйте домашните задължения между всички

Първата стъпка за постигане на това условие е да направите списък с домашната работа и да дадете по едно копие на всеки член от семейството. Всеки трябва да напише на своя лист името си срещу задачите, които смята, че би могъл да поеме и да се справи.
Втората стъпка – всеки член от семейството трябва да напише срещу задачата, която му се е паднала: харесва ми, не ми харесва много, изобщо не ми харесва.
Трета стъпка – всеки член на семейството трябва да даде своето мнение и да оцени всяка една от задачите, които не са маркирали със своето име. Това е моментът, в който трябва да си размените задачи или по-скоро да ги обсъдите и да стигнете до консенсус. Колкото до задачките, с които никой не иска да се захване, просто трябва всички да ги правят – определяте график и всеки спазва своя ред.
Четвърта стъпка – окончателно се разпределят задълженията и се определя време, за което всеки да успее да свикне със своите задачи.
Пета стъпка – не се лъжете да давате на детето най-лесното и това, което изисква най-малко отговорност. Ако им поверите изхвърлянето на боклука и подсушаването на чиниите, ще бъдат доста разочаровани. За повечето малчугани са много по-атрактивни задачите, изискващи по-голяма отговорност, като грижата за цветята например, готвене. Доста привлекателно за мъниците е и всичко свързано с пари и сметки, затова например можете да ги пращате и да пазаруват.

7. Облекчавайте тъгата на мъниците

Ролевите игри са много полезни за децата, те им показват как да се справят с ежедневните трудни ситуации, в които могат да изпаднат в реалния живот. Можете също например да разкажете история или случка, подобна на тази, която се е случила на детето ви.

8. Избегнете отегчението

• Отегчението си е една съвсем естествена част от ежедневието на детето. Нашата роля в тези случаи е да прекарваме тези моменти заедно с него.
• Тези моменти, в които детето „няма какво да прави” са всъщност една прекрасна възможност то да мисли и да бъде по-креативно, затова в никакъв случай не можем да кажем, че са лесни за него – отегчението предизвиква неприятни чувства у децата и ги изнервя и потиска.
• Ако малчуганът се затруднява, помогнете му, дайте му възможност да твори, дайте му варианти, от които да си избере.

9. Установете ред

• Думата „първо” е най-важната във възпитанието: „Преди да започнеш да гледаш телевизия във всекидневната, първо прибери играчките в стаята си”, „Преди да излезеш, първо трябва да оправиш стаята си и да си напишеш домашното”. С този тип инструкции ние помагаме на детето да организира по-лесно ежедневието си и да разбере в какъв ред трябва да се отхвърлят задачите за деня.
• Установяването на подобна рутина изисква доста време при децата, за да се сформира в главата им. Това структуриране и организиране на дейностите няма да се установи напълно докато детето не поотрасне малко, защото половината на мозъка, която включва функции като планиране, организиране, взимане на решения и фиксиране на приоритети се развива последна. Затова докато това стане, трябва търпеливо да настояваме и да помагаме на малчуганите.

По материали от www.serpadres.es