С наближаването на септември все по-често се замисляте за момента, в който трябва отново да тръгнете на работа. Обзема ви лек ентусиазъм, но по-силното чувство е безпокойството.
Опасенията ви са насочени основно към това, кой ще гледа бебето. Кога е подходящият момент да тръгне на ясла, дали въобще идеята е добра, можете ли да си позволите детегледачка или кой близък би могъл да ви помага? Много въпроси и нито един от тях не е с еднозначен отговор. Животът ви поставя пред поредния избор, в който възможностите са много, но за никоя не сте категорично сигурни.
Алтернативите пред майките, поставени пред такъв казус не са много и общо взето се ограничават до няколко – ясла, детегледачка и баба (друг близък). Всеки един от тези варианти има предимства и недостатъци.
Има семейства и деца, за които яслата е изключително добро решение, в което детето се чувства добре, играе пълноценно с останалите, а майката е доволна и спокойна, че малкото й научава нови неща и е сред връстници. А на болестите гледа като на неизбежни проблеми, които ще спомогнат за имунитета на детето. В същото време можете да прочетете или чуете ужасяващи истории, в които яслата е сравнена почти с бразилски затвор, в който малките сладури се мъчат, плачат по цял ден, никой не им обръща внимание, пишкат под команда, а на тези с памперсите се гледа като на „особено зло” (т.е. с тях се държат гадно по принцип). Отношението на персонала към родителите също не отстъпва на горното описание и лелките държат такъв тон, че човек остава с впечатление, че му е направена огромна услуга и компромис като детето му посещава тази държавна, детска ясла. Като видиш всичко това как да вземеш решение?! От една страна образът на шарените стени, с изрисувани детски герои и много играчки, с приятни лелки на средна възраст, ви се струва добра идея, даже чудесна. Какво повече да иска човек?! Дори си мислите, че там детето ще се развива много повече, отколкото вкъщи с вас, защото за него ще се грижат професионалисти и ще стане много по-умно и социално. Но в същото време „розовият” образ постепенно се разкривява и виждате деца, на които лелите тъпчат с лъжица някаква ужасия (ако съдите по израженията им), след това в плътен строй се ходи до тоалетната в гърне, а на тези, които все още ползват пелени, им се крещи. За да е още по-автентично лелите си помагат с тризъбци. Ако някой излезе от строя бива шамаросан и боднат с вилата, а цветните стени и играчките сякаш злобно се смеят на случващото се. Всичко е толкова образно, че чак се вживявате. Представяте си как, защото сте смела майка, готова да се пребори със системата, решавате, че ще потърсите правата си. Но тръгвате отдалеч стъпка по стъпка. Питате госпожата можете ли да си взимате детето към 6:30, тъй като в 5 все още сте на работа. Отговарят ви, че яслата работи до 7, но с такова изражение, че в главата ви е как вашето дете седи последно и едва ли не забравено, а персоналът вече обмисля как да ви отмъсти, че го държите до толкова късно. Майчината фантазия е богата, особено що се отнася до идеята да предпази детето от...всичко. Все по-често си мислите за детегледачка.
С бавачката картинката не е много по-различна. Гледате обявите на разни агенции за детегледачки и домашни помощнички. На снимките виждате усмихнати жени с „блага” физиономия и богат опит. Четете характеристики, в които си личи професионализъм и които ви уверяват, че освен изключително добра грижа за детето, включваща интелектуално стимулиращи игри, разходки, учене на песнички, драматизации и какво ли още не, ще се погрижат детето да се храни със здравословна и прясно приготвена храна, а жилището ви ще „блести”. Гледате всичко това и постепенно и несъзнателно устните ви очертават усмивка. Продължавате проучването и четете препоръките от щастливи семейства, които наричат детегледачката „нашата мами” и искрено й благодарят за всичките грижи и обич, които е дала на детето и на тях. Мислите си: „Колко мило и хубаво! Как е възможно въобще човек да иска нещо повече”. Вече напълно сте се откъснали от противоречивия образ на яслата и изражението ви е на човек, който е намерил най-доброто. Даже смятате как да отделите между 500 и 800 лв месечно. Но какво пък, та нали това е най-доброто. Захласната от всичко това продължавате да ровите в интернет с идеята да прочетете нещо, което още повече да ви убеди, че се каните да вземете гениално решение, когато попадате на един форум. Още докато страницата се зарежда, усещате лека студена струя. Прочитайки първия коментар вече „тръпки ви побиват”. Виждате и черен списък с детегледачки, които почти нищо не правят по цял ден, освен да изпробват канапето пред телевизора. Освен това си позволяват да се карат на детето. А за готвене и почистване и дума не може да става. Зачитате се в история на майка, която пише, че й се налагало да готви вечерта, за да има храна за следващия ден. Дори когато „си е направила устата” да повдигне въпроса, получила в отговор нещо, което може да се преведе като: „Ти за тези пари какво искаш? Не стига, че седя тук и гледам тоя сополанко, който между другото има нужда от един здрав пердах, ти на всичкото отгоре искаш да готвя и да си играя с хлапето. Още малко ще се окаже, че трябва и да чистя. Сестра ми в Германия прави всичко това, но взима 2000 евро.” Дори след този коментар оптимизмът все още не ви е напуснал и вие продължавате. Виждате по-дълъг пост и четете: „Една вечер ми се наложи да се забавя. Не много, около половин час и бавачката трябваше да стои вкъщи. Обадих й се, за да знае и в отговор имаше „гробно мълчание” и след това едно изстрадано „Добре”. Пристигнах вкъщи към осем без петнайсет, което е 45 минути след времето, в което по принцип тя си тръгва. Беше ми неудобно, че е толкова късно и жената трябва да пътува по това време (въпреки че за всеки допълнителен час й се плаща) и предложих да я закарам, а тя ме погледна с поглед казващ: Каква наглост! Само това оставаше! Много ясно, че трябва да ме закараш.” Местите мишката надолу и виждате с големи букви написано „ТЯ МЕ ОГРАБИ”. Затваряте сайта, даже изключвате и компютъра и решавате, че и това решение няма да е лесно. Поемате дълбоко въздух и правите нещо, което никак не ви се е искало. Обаждате се на майка ви, която по принцип разполага с времето си, но до момента не ви се е искало да „опирате” до нейната помощ. Предвид всичко, забравяте скрупулите и в името на детето го правите. Тя не вдига телефона, което е добре, защото ви дава възможност да помислите над този вариант.
Идеята родителите ви да гледат детето никога не ви е харесвала, защото знаете, че ако го правят винаги ще се чувствате задължена към тях. Освен това честичко ще ви се налага да получавате разни „съвети”. Но това са, както се казва, „бели кахъри” на фона на проблемите, които ще ви сполетят иначе. Майка ви много обича детето, та тя му е баба. Освен това винаги ще ви влиза в положението, когато се налага да закъснеете. Прокрадва се и идеята, че понякога може да остава да спи при нея, а вие да отивате някъде за ден-два. При тази мисъл лукава усмивка се появява на лицето ви и започвате да си представяте басейни и СПА центрове. Проблемът с гледането на детето, обаче е належащ, затова бързо махвате с ръка и прогонвате релаксиращия комплекс и се съсредоточавате върху темата – бабата и детето. Нямате проблеми с парите, но пък идеята, че тя няма да ви взима нищо или почти нищо, също не е за пренебрегване. Но вие сте родител и като такъв трябва да гледате отговорно и реалистично на обстоятелствата и затова решавате да предвидите евентуални конфликтни точки. В този момент чувате майка ви с онзи неин специфичен тон да разказва как, ако не е тя да ви гледа детето, вие сте за никъде. Е, не толкова грубо, но това е подтекстът. След това пред очите ви изниква друга картинка. Виждате как се прибирате вкъщи една вечер, след като две седмици сте били в командировка, а за детето се е грижила майка ви. Звъните на звънеца и чувате застрашителни звуци на нещо огромно, което се приближава към врата отвори. Инстинктивно правите две крачки назад, докато ключът прещтраква. Вратата се отваря и... Там стои едно щастливо „плондирче”, което подозрително прилича на детето Ви. Втурва се да ви прегръща, а вие не можете да осмислите как е възможно да се случва такова нещо. В този момент ви звънва мобилният и това ви връща малко към действителността, в която вие сте си вкъщи, а проблемът за това, кой ще гледа детето все още е належащ. Отдъхвате си с облекчение, като след кошмар и се отърсвате от огромния образ на малчугана си. Но на телефона е майка ви:
Вие: Ало
Майка ви: Здрасти миличка, как си? Видях, че си ме търсила, но не съм чула?
Вие: Ами...ЪЪЪЪ ...явно съм се объркала... Иначе съм добре.
Майка Ви: Радвам се! А малкият как е? Храни ли се добре, че нещо ми се видя хилав последният път?
....
Когато вземате своето решение, трябва да се ръководите от няколко неща:
Става въпрос за вашето дете и то е уникално. Това означава, че шансът да приеме гледането вкъщи или яслата, като друго дете, не е голям. Затова разчитайте повече на интуицията си и на личните си наблюдения, а не на коментари и истории на други родители. Техните деца са различни. Обстоятелствата, пред които са изправени – също. Обмислете вариантите, вижте с кой от тях разполагате. Потърсете алтернативи – родителски кооперативи, частни ясли и т.н. Каквото и да предприемате вярвайте на „шестото си чувство” и не давайте детето на място/или при хора, които по една или друга причина не ви вдъхват доверие.
