Чудили ли сте се някога какви родители сте? Анализирали ли сте поведението си? Открихте ли своя ‘стил’? Дали нямате нужда от някои ‘поправки’ в поведението? За различните ‘стилове’ на поведение на родителите и за това как те се отразяват на детето, ще поразсъждаваме в следващите редове.
Отглеждането и възпитаването на нашите деца си е цяло изпитание за нас родителите. Изпитание, не само за нервната ни система, но и за способностите ни да се справяме с критични ситуации, а не на последно място – и изпитание за нашето поведение и емоции. Има ли всъщност един перфектен и непоклатим модел на поведение, който е най-добрият за нас и децата ни? Нали в действителност нашето поведение зависи от индивидуалния характер на детето ни. Все пак теорията в книгите е едно, а когато се наложи да го приложим на практика, понякога става съвсем друго. Може би всеки сам за себе си трябва да намери правилния подход и отношение към детето си, обаче има няколко основни модела на родителско поведение, описани в книгите, които ще разгледаме:
Това са родители, които имат много големи изисквания към детето си, но които обръщат малко внимание на нуждите му. Строгите правила и ‘заповедите’ на тези родители не подлежат на обсъждане, а трябва да се спазват стриктно. Основната връзка, която осъществяват с децата си е основно, за да им диктуват правила и задължения, подчертавайки винаги, че те са авторитетът; рядко забелязват и откликват на молбите на децата си и не отговарят на никакви изисквания, дошли от тяхна страна. Тези родители изпитват една силна необходимост да контролират напълно детето си, а неговото мнение не се взема под внимание. Много често този тип родители прибягват и до боя като метод за възпитание, който е отречен от всички специалисти. Единственото, за което може да допринесе този драстичен метод, е да доведе до успокоението на детето, тоест то вече си е получило заслуженото, сега отново може да се впусне в правенето на някоя беля. И другото, което може да се каже за него е, че изобщо не може да има възпитателна функция, а просто допринася за успокоението на яда на родителя. Склонността на тези родители обаче, непрекъснато да дават съвети и да напътстват децата си, води само и единствено до наличието на по-ниско самочувствие при детето, което непрекъснато получава упреци и саркастични забележки. Похвалата е възпитателният метод, който трябва да преобладава пред непрекъснатото натякване на недостатъците на детето, тоест, дори и детето ви да направи нещо малко, но добро дело, в никакъв случай не пропускайте да го похвалите.
Как този авторитарен стил се отразява на детето? Ефектът върху развитието на детето може да бъде доста негативен, тъй като децата, възпитавани по този начин:
Този стил в известна степен е доста краен и предизвиква неимоверно много конфликти между родителите и детето. Започва една непрекъсната борба за надмощие, детето се чувства потиснато, иска да извоюва независимостта си и се опълчва на родителите си.
Какво ще рече това? Това са родители, които не изискват много, прекаляват със задоволяването на капризите на детето, липсват точно определени правила за поведение. При този тип поведение, родителите се опитват да дадат автономия на детето си, като му позволят свободно да изразява желанията и импулсивните си реакции. Родителят оставя детето съвсем само да се ‘оправя’, като смята, че така то ще се научи да е по-самостоятелно и ще се справя по-лесно. В края на краищата обаче, се получава негативен ефект, тъй като на децата не може да им се даде пълна свобода на действие, те все още не могат да взимат най-правилните решения и не бива да бъдат оставяни на ‘самотек’. Тези родители много често оставят детето да прави каквото си иска само и само да ги оставят на спокойствие. Те избягват да контролират детето, не използват наказания под каквато и да е форма и показват едно своеобразно послушание пред прищевките на детето. Опитват се да бъдат толерантни и много често приемат импулсивните реакции на детето като нещо нормално. Опрощаващият тип родители смятат, че децата трябва да растат в свобода, без да слагат граници. Много често те са склонни да задоволяват всички капризи и прищевки на детето, защото на самите тях в детството не им е било позволявано всичко и са се чувствали потиснати. Отстрани тези отношения между родители и деца изглеждат мирни и задоволителни, но всъщност това, което се получава, е едно съжителство между хора, които не се интересуват един от друг, пренебрегват се в името на мирното съжителство.
Как опрощаващият стил на поведение на родителите се отразява на детето? Децата не обичат много правилата, но колкото и да не ви се вярва, когато няма правила, те се объркват и се плашат от реалността. Децата, на които всичко им е позволено, стават нетърпеливи, нетолерантни, очакват изискванията им да се задоволяват на мига, липсва им какъвто и да е самоконтрол. Те обикновено не го правят нарочно, но просто не знаят до къде се простират границите и къде трябва да спрат. Децата на опрощаващите родители са:
Това е поведение, основано върху нуждите на детето, една проява на загриженост, едно приемащо, одобряващо, разбиращо поведение, базирано основно върху детето и неговото благополучие. Тези родители са приятели с децата си и техни съюзници. Изслушват с разбиране и са в непрекъснато сътрудничество с децата си. Тези родители поставят ясни правила, като в същото време, когато е възможно, насърчават самостоятелността на детето, но без да премахват необходимия контрол на поведението му. Хармоничните родители са демократични, вземат под внимание мнението на детето, изслушват го, преди да вземат решение в дадена ситуация.
Как се отразява този метод на детето?
Това е възможно най-добрия метод на възпитание, при него, както се казва, е намерена златната среда, при която решенията се взимат демократично, взимайки се по внимание мненията на всички членове на семейството, независимо колко са големи те. Децата, възпитавани по този начин:
Това са само едни от основните стилове на родителско поведение, като те обикновено не се срещат точно в този си вид. Един родител може да използва няколко метода едновременно или пък да проявява поведения, характерни за няколко типа, а не само за един. Идеята е да се намери най-добрия подход, което зависи само и единствено от характера, поведението и индивидуалните потребности на вашето дете.
