Харесва им да живеят в пълен безпорядък или просто ги отегчава прибирането и подреждането?
Няма родител, който да не се е сблъсквал с този проблем. Докато детето е още малко, на около 2 години, всичко му е любопитно и изпитва голямо удоволствие да изважда всички играчки, някак си ни става мило, но когато вече е на 5-6 години и продължи да сее играчки из цялата къща, без да ги прибира, то това вече е изнервящо. Защо ли им харесва да разхвърлят?
Според експерти отговорът е много прост – “не че им харесва да разхвърлят, но просто после им е досадно да събират всичко”. На децата вероятно не им харесва да прибират играчките си, защото за тях това означава, че е дошъл краят на игрите и е време вече да събират и да подреждат.
ако, докато са по-малко, успяваме някак си да ги “излъжем” да си съберат играчките, то като станат на 5-6 години нямаме никакъв шанс. На тази възраст децата правят само това, което им харесва и, ако нещо не им “изнася”, просто не го правят.
Общо взето за децата, а и за възрастните, е много по-лесно да са разхвърляни, отколкото да са подредени, а според експерти, единственият начин един човек да е организиран и подреден, е да си изгради този навик, още докато е малък.
Човекът се ражда и започва своя живот като един неподреден индивид. А най-критичния период се оказва този, когато детето е на около две години и половина. На тази възраст им доставя удоволствие и им е безкрайно интересно да оставят нещата там, където не трябва да бъдат, а това пък от своя страна им помага да опознават света около себе си. Тоест, редът го налагаме ние, възрастните, защото само ние знаем, че е по-добре всяко нещо да си е на мястото, за да се пести място и за да живеем организирано. За едно дете, обаче, няма никакво значение дали нещата са подредени или не. Освен това, не спазвайки правилата, детето започва да разбира кое е важно и кое не е, а по “скалата на отклоненията от правилата”, хаосът и безредието са поредното “проучване”, което детето прави, за да види какво ще стане и какви ще са последствията от действията му. Затова трябва да бъдем много убедителни и твърди, когато решим да въдворяваме ред. Сериозният ви и ясен тон поне ще привлекат вниманието на детето, а дали ще ви разбере веднага вече е отделен въпрос.
трябва да подреждаме, защото това е жизнено необходимо на хората, както е необходимо да спим, да се храним, да се къпем и т.н. Дали, обаче, детето може да осъзнае тази необходимост или ще има нужда и от вашата помощ за това. На нас ни харесва да слагаме нещата си на мястото им и да ги откриваме лесно, когато ни потрябват, но детето все още няма този опит и още му е трудно да се постави на ваше място. Да ги научите да бъдат подредени е начин да изградите у тях един здравословен навик, който ще им помогне да не живеят в пълен хаос. На детето трябва да му се покаже и да му се обясни как се подрежда и защо се прави. И, ако първите няколко пъти вие съберете играчките му, то след като вече е видяло какво правите, трябва да го оставите да го прави само. Понякога сигурно си казвате: “омръзна ми да повтарям едно и също, я най-добре аз да прибера всичко, и без това няма да сложи нищо както трябва, пък и може да се натовари много...”. Това е доста погрешно мислене, защото така детето изобщо няма да може да разбере защо е необходимо да има ред и организация.
Също много често срещано явление е детето да няма никакъв проблем със събирането на играчките в детската градина, но да отказва да го прави вкъщи. Това се случва, защото възпитателите създават дисциплина, при която всички заедно събират, а да останеш настрана от колектива изобщо не е интересно. Освен това да противоречиш на възпитателите в детската градина не е много лесно работа, особено ако всички останали слушат. Просто обстановката в детската градина е различна от тази вкъщи и това трябва да го имате предвид, преди да си изпуснете нервите.
поемането на отговорност може да бъде разбрано от едно дете на 5-6 години, което значи, че още не е късно да успеете да го научите да си подрежда нещата. На тази възраст детето трябва да се научи да поема отговорност за хаоса, който е сътворило около себе си, защото това е важно за бъдещото му цивилизовано съжителство и с други хора. Това е една задача на родителите, която изисква много търпение и постоянство от тяхна страна. Понякога, без да искаме, правим драма от това, че, например, сме видели как от полуотворения кош за играчки стърчи крачето на някоя кукла, вместо да е прибрана както трябва – ей това вече е вманиачаване, което нашето невръстно мъниче определено няма да разбере. Не бива и да представяме като трагедия това, че детето не е прибрало всичко на място – едно спокойно обяснение би имало по-голям ефект или дори можете да си замълчите и да изчакате да видите как ще реагира детето, когато и вие самите не приберете разхвърляните предмети. Важното е да запазите добрия тон, но да сте сериозни и последователни в намеренията си. Като сте помолили детето да си прибере нещата, а то не го е направило, не бързайте веднага да му се карате, но и не започвайте да събирате вие. Не е задължително малчуганът да започне да събира на секундата или пък да го прави от страх, че ще му се карате – трябва да изградите у него добрия навик, който ще го накара да изпитва необходимост да разтреби и да въведе ред, да започне да се чувства добре, когато покрай него цари подредена и уютна обстановка.
