Най-щастливият период от живота ни, е точно онзи, в който все още вярваме в Дядо Коледа. А вашият малчуган вярва ли в Дядо Коледа? Не му отнемайте това щастие, децата са толкова чисти и наивни създания, те не разбират злото, те виждат света през “розови очила”. А какво е по-хубаво от това, да имаш чиста, ангелска душа, която не е натоварена с проблеми и разочарования!
Да, такива са децата – те вярват в чудеса! А най-подходящото време за чудеса е именно Коледа. Използвайте този свят празник, за да надникнете в невинността на детското съзнание на своя мъник, изживейте един приказен момент заедно, разкажете му чудните истории, свързани с празника.
Ето ви една интересна история, която със сигурност ще ви грабне с чистотата и невинността на едно осемгодишно дете и човекът, който му вдъхнал увереност да вярва в доброто и в любовта:
През месец декември 1897 година, в редакцията на в. “Ню Йорк пост” се получава писмо от едно осемгодишно момиченце, което, по съвет на баща си, молело авторитетния вестник да му отговори на въпроса: “ Има ли наистина Дядо Коледа?”. Дали писмото на един от най-опитните за онова време журналисти Франсис П. Чърч, а той веднага седнал и написал отговор на малкото момиченце. Неговото неподписано есе днес има славата на една от най-известните вестникарски публикации на всички времена, а в. “Ню Йорк пост” го публикувал в навечерието на всяка Коледа до 1949 година, когато спрял да излиза.
“Драги редакторе,
Аз съм на осем години. Някои от моите малки приятели казват, че Дядо Коледа не съществува. Моля Ви, кажете ми истината, има ли Дядо Коледа?
Вирджиния О’Ханлън"
...и преводът на отговора на Франсис П. Чърч:
"Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!
Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не вярват, ако не видят. Те мислят, че нещо не съществува, ако не го възприемат техните малки умове. Всеки ум, Вирджиния, и на големите хора, и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!
Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, предаността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота. Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществувание. Нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното. Светлината, с която детството озарява света, ще угасне.
Да не вярваш в Дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в коледната вечер, за да хване Дядо Коледа. Но дори да не го видиш как влиза в комина, какво доказва това? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не е знак, че няма Дядо Коледа.
Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са навидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-силните хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно.
Нямало Дядо Коледа? Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги. След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години, той ще продължи да носи радост на детското сърце."
