Може би няма по-приятно и интересно занимание за едно дете, от това да си рисува. След 3-4-годишна възраст детето започва да прекарва все повече време, творейки върху белия лист. Така в неговите ръце рисунката “оживява” и ни “казва” много неща за вътрешния свят на малчугана. Но, знаем ли какво точно означава детската рисунка, можем ли да я тълкуваме правилно?
Само психолог може да интерпретира рисунката, следвайки специалните правила за тази цел. Специалистът трябва да има предвид биографските и семейните условия, в които живее детето, тоест неговата лична история, която му е послужила като референтна точка за неговите рисунки. Все пак трябва са се знае, че рисунките са важни, но не определят всичко. Те са своеобразен начин на детето да изрази как се чувства в семейството си, в училище и т.н.
Детската рисунка може да бъде един своеобразен канал за комуникация между детето и света, който го заобикаля. Те са първата врата, която детето отваря към вътрешния си свят.
А ние, родителите, много често не разбираме децата си, не можем да вникнем в това, какво чувстват и желаят те в даден момент. И също така, много често, детето не може да изрази с думи какви чувства изпитва и какво мисли, а го прави негласно, чрез рисунките и действията си. И, макар че не сме психолози, ние познаваме най-добре децата си и нашата най-важна цел е да им осигурим една здравословна и психологически устойчива среда за развитие, съобразена с техните нужди. В този смисъл, съществуват някои характеристики, които могат да ориентират родителите за това какво “казват” рисунките на детето. Това, естествено, са само ориентировъчни насоки, от които няма как да се направи генерално заключение, но могат да ни помогнат поне мъничко да разберем нашите сладури.
Как да интерпретираме рисунките?
Всичко онова, което детето рисува в гората част на листа, е свързано с главата, с интелекта, въображението, любопитството и желанието му да открива нови неща. Всичко, което се намира в долната част на листа, ни информира за физическите и материалните нужди на детето. Лявата страна на листа показва мисли около миналото на детето и обратното – дясната част показва мислите му за бъдещето. Ако рисунката се помества в центъра на листа, то значи, че показва настоящия момент.
Рисунките с големи размери обикновено показват сигурност, докато мъничките, по-често са нарисувани от деца, които обикновено имат нужда от съвсем малко поле за изява. По-малките рисунки също могат да показват едно нерешително дете, на което му липсва самоувереност.
Продължителните и непрекъснати линии показват едно дете с покорен и кротък дух. Прекъснатите линии на рисунката могат да покажат едно несигурно и импулсивно дете.
Добрата прецизност на рисунката разкрива ентусиазъм и старание. Колкото по-силни са контурите и прецизността, толкова по-голяма агресивност ще покажат, докато повърхностните картини ще “говорят” за липса на воля или физическа умора.
Червеното показва живота, действието, амбицията и страстта към нещо; жълтото – любопитство и радост от живота; оранжевото – нужда от социален контакт, нетърпеливост; синьото – мир и спокойствие; зеленото – известна зрялост, чувствителност, интуиция; черното – несъзнателното; кафявото – сигурност и планираност, организираност. Рисунката, състояща се само от един цвят, показва мързеливост или липса на мотивация.
Тези няколко насоки са само един мъничък щрих от необятния свят на детската рисунка и затова не бива да правим заключения от тях. Всяко дете е една индивидуалност, която не може да бъде изучена само от един щрих и затова, ако нещо ви притеснява, трябва да се обърнете към специалист, който ще ви даде най-точната преценка.
Ако ние, родителите, сведем до минимум гледането на телевизия, ограничавайки го до един час на ден, и си поставим за цел да мотивираме децата да рисуват, да творят и да четат, то броят на децата, с емоционални проблеми и трудности в обучението, ще намалее значително. За целта трябва да дадем на детето възможност за изява, да му осигурим необходимите материали и най-важното – да му дадем свобода за действие. Да го поучаваме как да нарисува дадено нещо, да го караме да копира образ, нарисуван от нас, също е своеобразна граница, която му поставяме. Препоръчително е да го оставим да прояви въображение и креативност и самичко да се усъвършенства.
Вярно е, че понякога детските рисунки изглеждат доста странно – виждат се някакви неясни фигури, които изобщо не изглеждат като човешки, но за които, вашият мъник твърди, че това сте вие – мама и татко. Да, само че, това че вие ги виждате така, не значи, че те изглеждат така и в детските очи. Така че, в такива моменти не започвайте веднага да му показвате кое е правилно, според вас, а оставете детето да се чувства свободно в това, което прави, и да следва собственото си въображение.
Мисленето на детето, в началните етапи на неговото развитие, функционира по много по-различен начин от това на възрастните. Затова, ако сме решили да интерпретираме детска рисунка, трябва да сме наясно, че детето не представя по реалистичен начин това, което е видяло, а по-скоро, в рисунката си то показва впечатлението, което е оставило дадено нещо, у него. Детската рисунка не е реална репродукция на това, което е видяло, а показва начина, по който то приема нещата и, именно заради това, тя е наситена с емоционални и въображаеми елементи. Детските рисунки са израз по-скоро на самия автор и това, което той чувства, а не на обекта, който е представен на тях. И детето, което рисува, не го прави, за да получи нашите похвали, а за да сподели своите преживявания. То рисува по-голямо това, което го е впечатлило най-много.
Като цяло детските рисунки ни дават важна информация за зрелостта на детето, за неговите емоционални състояния и взаимоотношенията му със семейството и приятелите. Детската рисунка ни помага да опознаем повече детето си и да узнаем някои от най-съкровените му чувства, но те в никакъв случай не са пълен израз на истинската същност на детето, тоест не бива да си правим генерални обобщения от тях. Най-важното, което се изисква от нас, е да не “блокираме” въображението и креативността на детето, ограничавайки го да копира разни неща от нас или от когото и да било друг.
