Нашият мъник вече не е бебе и иска да се държи като голямото дете, което е в действителност, или което си мисли, че е. И не дай боже да решим да му противоречим, вече ядът не му минава за няколко минутки, а изпада в едно непоносимо настроение. Уви, бебешкото му спонтанно щастие, при вида на каквото и да е, вече е изчезнало и понякога ни изглежда все едно в него се е вселил зъл дух.
На 5-6-годишна възраст децата вече искат да бъдат самостоятелни и да взимат решения сами. И, ако се опитаме да им противоречим, стават изключително вироглави и упорити. Колкото повече им отказваме нещо, толкова по-настоятелно го искат, като чрез това искат да покажат и да отстояват своята идентичност и независимост. На тази възраст децата смятат, че родителите вече не трябва да им налагат правила. А какво да кажем ние, родителите, като виждаме, че могат да правят много неща самички – да се обличат, да си подреждат стаята, да си мият зъбите и т.н., все неща, типични вече за порасналите деца, които обаче те не правят, без да ги караме насила. И накрая се получава така, че ни “трият сол на главата”, че вече са пораснали, а в действителност излиза, че за някои неща вече са станали големи и настояват да ги правят сами, а за други, които не им изнасят – още не са готови.
Начинът, по който се ядосва детето, има много общо с характера му, но голямо влияние имат средата, в която живее и възпитанието, което му дават родителите. Отново стигаме до примера, който дават родителите на детето и стигаме до две неща:
Ако вкъщи детето получава агресивно поведение, е много вероятно да крещи, да хвърля предмети и да плаче истерично и съответно, ако родителите не правят тези неща, детето, когато е ядосано, само ще се мръщи или мълчаливо ще се затвори в стаята си, например.
Ако заради лошото си настроение, детето, по време на спор с вас, предприеме агресивно поведение – започне да крещи, да удря, да обижда и да чупи предмети, значи трябва със сериозен и непоколебим тон да сложите край на това, без да продължавате да му опонирате и да спорите с него.
Ако детето изпада в лошо настроение по няколко пъти на ден, е възможно да се опитва да привлече вниманието ви. Всеизвестно е, че възрастните обръщат най-голямо внимание на децата, когато те правят нещо лошо, а не когато вършат нещо хубаво.
Не смесвайте похвала с критика, като например: “Колко хубаво, че днес си си оправил леглото, а не като друг път...”. Така изказването ви просто губи позитивния си ефект.
Да обръщате повече внимание на добрите постъпки, не означава да игнорирате лошото поведение – ако детето изпадне в нетърпимо настроение, пратете го малко само в стаята му, за да преосмисли положението.
Фрустрацията и ядосването са част от развитието на детето и нещо напълно естествено. Малките деца все още не са се научили да реагират на някои стимули по подобаващия начин и затова се изисква да ги оставите да се учат от грешките си.
Не забравяйте, че лошото настроение на детето се изпарява в момента, в който се появи някой по-интересен стимул – по телевизията започва любимото му детско филмче, татко се прибира от работа и му носи изненада и т.н.
Детето ви се ядосва, защото чете нещо и не го разбира или пък има проблем с домашното – оставете го да му попремине, като размисли, само ще стигне до правилното решение. След като изчакате да се поуспокои, можете да му предложите помощта си.
При по-малкото дете нещата са по-сложни – то може да изпадне в лошо настроение ако, например, му е скучно, а дори понякога и без да има причина. В тези случаи не спорете с него, има вариант да не ви разбере изобщо – по-добре му дайте цветни моливи и му поставете задача да се опита да нарисува лошото си настроение – това може да се окаже много забавно за него.
Много добър начин да накараш детето да забрави за лошото си настроение, е да привлечеш вниманието му с нещо по-интересно. Знаете колко лесно се разсейват децата, просто трябва да измислите нещо атрактивно за него и то моментално ще забрави за яда си.
Някои деца започват да се изнервят, когато дойде време за следобедния сън и отказват да си легнат. Ако кажете да детето един час преди да е станало време за лягане, че трябва да си легне, то постепенно ще се настрои на тази вълна и няма да се ядосва. Просто на децата понякога им трябва време да асимилират нещата.
Научете детето да цени това, което има:
За да постигнем успех, трябва да научим детето си да вижда първо позитивната страна на нещата – “Скарал си се с приятеля си, но когато му се извиниш, всичко ще се оправи и ще станете още по-добри приятели”.
Както се казва, по-добре да виждаме чашата наполовина пълна, отколкото наполовина празна, тоест трябва да научим детето си да цени това, което има, а не това, което няма, защото в противен случай винаги нещо все ще му липсва.
Един проблем има много решения и ако детето не се сеща все още за някои неща, не е лошо вие да му покажете възможностите, а то да избере една от тях – децата обичат да имат избор, а не да им се налага един единствен вариант.
Все пак изслушвайте детето си, защото то може да е ядосано с право – счупила му се е куклата, учителят е бил несправедлив с него – в тези случаи трябва да покажете емпатия и детето да разбере, че го подкрепяте и искате да му помогнете.
Случвало ли ви се е детето ви да се събуди някоя сутрин или пък след следобедния сън, в толкова лошо настроение, че да отговаря зле на всички и да е тотално неактивно и намръщено към целия свят? Няма как да не се е случвало, няма нищо неестествено в това, но все пак трябва да се открие причината и съответно решението на проблема.
Може ставането от сън в лошо настроение да се е превърнало вече в някакъв навик. И ако е така, трябва на всяка цена да помогнете на детето да се отучи от него. Ето няколко възможни варианта:
