След тригодишна възраст настъпва етапът, в който вашият мъник няма да спре да ви задава въпроси от всякакво естество, а вие ще се чудите как да му отговорите: „Защо вали дъжд?”, „Защо кучето лае?”, „Защо небето е синьо?” и т.н. И непрекъснато изникват въпроси и въпроси и каквото и да отговорим, въпросите няма да имат край и ще го докараме до пълно изтощение, а много често ще сме на ръба да загубим търпение.
Става ясно, че и това, подобно на всички досега, е един от периодите от развитието на нашия мъник, в който ще трябва да се въоръжим с тройна доза търпение и в никакъв случай да не допускаме да избухнем пред него. Все пак любознателността на нашия малчуган трябва да ни радва, а не да ни изнервя, това е доказателство, че детето ни се развива добре.
По-голямата част от децата започват своя етап на безкрайните въпроси след тригодишна възраст. За психолозите тези постоянни въпроси показват адекватното развитие на детето, доказват неговия интерес към света, който го заобикаля и който малко по малко започват да опознават. Децата ги вълнува абсолютно всичко и то, още преди да са проговорили, като в този начален период опознават света около себе си чрез сетивата си, носейки предмети в устата си и пипайки всичко около себе си.
Другият мотив малчуганите да питат постоянно е и новото умение, което вече са придобили и развили – да говорят. За тях езикът е нещо ново и искат постоянно да го практикуват: имитират нашата интонация, ритъмът ни на говорене, новите думички и фрази и т.н. Именно заради това понякога „изсипват” толкова много въпроси, на които дори не очакват да им се отговори.
Но най-важната причина е това, че детето иска да подреди света около себе си. В неговото съзнание всичко има произход, свое начало и съответно някакъв завършек, неодушевените предмети за тях функционират като хората и за тях не съществуват случайностите, всичко трябва да си има причина. Затова се обръщат към родителите си с толкова много въпроси, защото имат нужда от посредник, който да им обясни новата действителност, която опознават постепенно. А от качеството и достъпността на тези напътствия в голяма степен ще зависи начинът, по който детето ще осъществява своите връзки в обществото през целия си живот.
Въпреки че понякога ще се чувстваме изтощени от постоянните въпроси, за които много често няма да имаме и отговор, е изключително важно да отделяме достатъчно време на детето и да бъдем търпеливи с него, да отговаряме на въпросите му без да го пренебрегваме, да му се подиграваме или да го наказваме.
И не е необходимо да се вманиачаваме да търсим прецизен и точен отговор, нито пък да му даваме сложни научни обяснения, които няма да му бъдат от полза. Най-добре да отговаряме естествено, простичко и ясно, с подходящите думи, които сме сигурни, че детето ще разбере. Важното в случая е детето да знае, че всеки въпрос има отговор, че то може с малко усилия да го намери самичко и, че ние го подкрепяме.
Винаги когато можем трябва да се възползваме от въпросите на малчугана, за да му обясняваме нови думички и фрази, така ще обогатим неговия речник.
Ясно е, че не винаги можем да сме на разположение за тази игра с въпросите и понякога и ние имаме право да сме изтощени. В тези случаи можем да кажем на детето например, да ни изчака докато свършим с домашните задължения или пък да му кажете, че може да ви зададе още три въпроса, а другите да ги запомни добре или да ги запише за утре. Важното е да сме отворени за една адекватна комуникация с детето и в никакъв случай да не допускаме то да си помисли, че неговите въпроси са ни досадни или неприятни.
Много е важно да отделяме достатъчно време на детето и непрекъснато да стимулираме комуникацията между нас и него. Доказано е, че това благоприятства развитието на детето и изграждането на една много важна комуникативна връзка.
Според едно съвременно изследване една от причините, които най-много афектират върху комуникацията между родители и деца е именно липсата на време и недостатъчното време, което родителите отделят на детето.
Експертите смятат, че не е необходимо да се отговаря на абсолютно всички въпроси на детето, особено на такива, за чиито отговори малчуганът още не е узрял, така че да спрем да се червим и да се чудим как да отговаряме, а да отделим повече време на децата си, които рано или късно сами ще стигнат до отговорите.
