Разказите ни карат да се потопим в един приказен свят, в който нашата задача да възпитаваме добре децата си, изглежда много по-лесна. А нашето мъниче, с широко отворени очи и неизчерпаема жажда, ще “попива” всяка дума и ще съпреживява всичко онова, което се случва в очарователния свят на приказките. Защото разказите обогатяват вътрешния свят на детето, стимулират неговото въображение, карат го да се чувства щастливо. А какво е по-хубаво от това, да видим усмивка на личицето на нашето малко слънчице!
Разказите са много важни за интелектуалното и емоционалното развитие на детето. Чрез тях то обогатява вътрешния си свят и се научава да изразява правилно емоциите и впечатленията си. Те помагат на детето да развива своя интелект и да изясни емоциите си.
Силата на разказите е огромна, но как точно те се отразяват на детето и какво влияние имат над него? Как точно те обогатяват света на детето? Защо са толкова важни за неговото развитие?
детето има нужда да му дадем възможността да разбере себе си и мястото си в сложния свят, пред който трябва да се изправи с гордо вдигната глава. За да се случи това, трябва да помогнем на мъника да разбере и да вникне в собствените си чувства. Нашето дете има нужда от идеи за това как да подреди вътрешния си свят и на тази база, да успее да изгради ред и в целия си живот. Разказите за деца предлагат сигурност на детето, защото му дават надежда за бъдещето му, посредством винаги щастливия си край. Според специалисти, тези разкази могат да предложат на детето разрешения на конфликтите му, тъй като неговите вътрешни противоречия са представени и обяснени чрез героите в разказа. Тези герои и техните действия могат да накарат детето да разбере много от своите чувства и реакции, които все още не може да си обясни и не може да контролира.
разказите помагат на детето да изразява желанията си чрез някой от героите – детето се поставя на мястото на даден герой и се чувства щастливо и доволно, както например, героят в приказката. Детето вижда себе си в даден герой, вижда своите приятели в някои от другите герои и сравнява реакциите и взаимоотношенията на приказните герои със своите собствени и тези на своите приятели. Това му помага да разбере и да осмисли своите собствени действия. Чрез даден разказ детето може да започне да приема и да осмисля идеите и противоречивите си, на моменти, чувства. Идентифицирайки се с различните герои, мъникът започва да експериментира със своите собствени чувства за справедливост, вярност, любов, гордост и т.н.
това се случва, когато ‘разказваме’, а не когато ‘четем’ един разказ. Много по-добре е да разказваме приказките или разказите, които сме подбрали за нашето дете, вместо да ги четем, защото така можем да участваме като разказвачи, а детето ни като слушател. Да разказваш приказка на детето е едно своеобразно общуване с него, един начин да го разберем, да вникнем в неговата същност, да съпреживеем с него емоциите му. По време на разказването, детето може да вземе участие, да обсъдите някой герой или случка – казано накратко – да общувате.
децата обожават да слушат по няколко пъти един и същи разказ, който им харесва. Разказите съдържат образователни послания и важни морални ценности и помагат на децата да превъзмогнат трудностите, пред които се изправят, докато растат. От тук идва и желанието на детето да повтаряте един и същи разказ по няколко пъти. Това е защото детето има нужда да разбере и да осмисли посланието на този разказ и решението, което му предлага на негов личен проблем. Така че, ако детето ви моли да повтаряте даден разказ, не му отказвайте, то има нужда да вникне в неговия смисъл и да извлече само поуката от него.
някои по-модерни разкази предлагат тъжна развръзка и финал, което определено няма да подейства особено добре на едно малко дете. Все пак мъникът слуша с интерес, съпреживява всичко с героите, потапя се в този свят и очаква накрая доброто да възтържествува и всички да са щастливи. Ако финалът е тъжен, то и детето ще се почувства така и ще си помисли, че няма разрешение и за неговите проблеми. Ето защо трябва да четете или разказвате на детето само разкази с щастлив край, това просто е задължително за един разказ за деца. В традиционния тип разкази, равновесието между силите на доброто и злото, където накрая доброто винаги взима превес, вдъхват надежда у детето, че неприятните епизоди от неговия живот след време ще отминат и ще изчезнат напълно.
Разказите притежават необикновена сила, която се дължи именно на посланията, които носят със себе си. Детето умее да разбира смисъла и поуката от разказа и определено трябва да го оставим да прави това само, а не ние да му обясняваме. Детето ще поиска да чуе разказа още веднъж, още два пъти и ще усети само моралното послание, което му отправя той.
Взимаме един разказ. Започваме да го четем. Първа страница, втора, трета, четем си монотонно и по-бързичко, че стана късно. Ето най-накрая и последната страница и готово. Затваряме книжката, след което се навеждаме над детето, за да го целунем за “лека нощ”, а то, с намръщена физиономия, ни казва, че така не се разказва. И има право. Наистина така не се разказва, така просто няма смисъл. Ако ще четем така на мъника, то май по-добрият вариант е да не му четем изобщо. Защо да не се постараем малко? Защо да не се потопим в историята и да не я разкажем така, че да оставим нашето дете очаровано от това, което е чуло? Защо да не четем така на детето, че да предизвикаме у него жаждата да чете и още, и още? Можем ли да го направим?
Да разказваш приказка на едно дете не е просто да му дадеш някаква информация, която може да не му послужи за нищо. Децата имат толкова голямо въображение, те живеят в свой приказен свят и се очароват от всяко друго магично нещо, като детските приказки. Когато му четете, детето се отдава напълно на историята, то започва да живее в света от приказката, съпреживява всичко заедно с героите, разбира всичко по свой си начин и самичко извлича поуката от разказа. Връзката, която се изгражда между възрастния, който чете и детето, което го слуша, е също магична и много силна и необикновена. Ако, обаче, не разказвате увлекателно, най-вероятно няма да предизвикате никакъв интерес у детето. Защото има нещо, което го няма в книгата – емоцията, изражението на лицето ви, ентусиазмът, обичта и вниманието – това е нещо, което вие трябва да дадете на детето докато му разказвате.
