Развитие и памет

Кои всъщност са нещата, които детето запомня със сигурност

• С голяма точност запомнят всичко, което им е интересно и ги мотивира.
• Всичко, което се отнася до неговата среда, хората, с които живее и разбира се всичко, което е свързано с неговите приключения и прогрес. Малчуганите на около две годинки вече разпознават перфектно други хора, освен тези, които ги заобикалят, въпреки че не ги виждат всеки ден. И не ги разпознават само когато се срещнат с тях, могат да ги познаят и на снимка или просто да си спомнят за тях.
• На тази възраст малчуганите запомнят по-добре картини и изображения, отколкото думите и възприемат реалността по-добре, отколкото изображенията. Затова, когато например четем на детето приказка, трябва да му дадем възможност да разгледа добре илюстрациите, за да може да възприеме по-добре онова, което казваме. Обаче, ако пък искаме детето да запомни най-добре наименованията на животните, по-добре да го заведем в зоологическата градина, отколкото да му ги показваме на картинка. И детето няма да ги запомни добре само защото ги е видяло на живо, но и защото самото преживяване ще бъде свързано с големи емоции.
• Афектът е определящ фактор. Това, което се дава на детето със силно чувство на нежност остава в неговите спомени. На около две годинки децата си спомнят по-добре онова, което възприемат от своите родители, отколкото каквото и да е друго нещо. И да не забравяме, че мъничето не помни само хубавите неща, негативните преживявания също остават в съзнанието му.
• Малките сладури не забравят обещанията, които сме им дали. Затова да внимаваме какво им обещаваме и когато го направим, да ги спазваме, за да не загубим доверието им.
• Не осъзнават разликата между вчера и миналата година, все още нямат представа за времето. За тях нещата просто се случват и толкова, остават "записани” в главата им просто като случки, които си спомнят понякога, но нямат и най-малка идея кога са станали. Може би затова не знаят какво да отговорят, когато ги попитаме какво са правили вчера или дори какво са правили в яслата през деня. Обикновено мъниците отговарят на това с нещо, което са правили чак преди една седмица и просто е останало в съзнанието им или първото нещо, което им дойде на акъла.
• Двегодишните малчугани все още не могат да запазват съзнателно спомените си, въпреки че бихме могли да им помогнем да си припомнят нещо. Например, ако помолим детето да разкаже на някого какво е правило през събота и неделя, то няма да знае какво да каже. Обаче, ако му подскажем малко и му припомним някои неща, ще можем да му помогнем да си спомни някои неща. В действителност не се налага да им помагаме прекалено много. Мъниците си припомнят сами неща, които са били много важни за тях.
• Това, което спомага за развитието на паметта на детето са предварителните познания, които имат за света, тоест възможността, която са имали да го опознаят и „изследват”, както сами, така и в компанията на възрастен или на негови връстници. Например децата, които придружават родителите си на повечето места – в супермаркета, в парка, на гости на приятели, когато тръгнат на училище вече ще имат предварителни знания и на базата на тях ще осмислят и градят новите неща, които ще научават.

Децата запомнят ли хубавите неща

На двегодишна възраст спомените, които остават от образи и картини, според психолозите са по-неиздръжливи, в сравнение с това, което детето запомня от думите. Но като цяло това няма значение. Например, ако детето си прекарва много добре с баба и дядо, които винаги го водят на интересни и забавни места, това не означава, че детето задължително ще си спомня къде е ходило и какво е правило, но като последствие детето ще иска много да ходи при баба и дядо, въпреки че няма да си спомня и да знае точно защо.
Лошите преживявания не трябва да бъдат забравени, а преживени адекватно. Затова, а и поради факта, че не детето не може да ни обясни какво му е точно, трябва да наблюдаваме много внимателно неговите реакции пред промените и да стимулираме детето да се научи да споделя.

Как да стимулираме паметта на малкото дете

За двегодишните мъници няма кой знае какви упражнения, които да стимулират съзнателната памет, но пък можем да изградим основата, върху която по-нататък ще се развива тя. Това, което трябва да направим, е да се съсредоточим върху онова, което най-много обича да прави мъничето:

• Да му разказваме интересни истории добре подплатени с картинки и снимки, защото на двегодишна възраст при детето е по-развита визуалната памет.
• Да предлагаме на детето игри, които да са свързани с това, което искаме да покажем на детето. Например, ако искаме детето да запомни наименованията на кухненските съдове, вместо да го караме да повтаря по хиляда пъти едно и също наименование, можем да играем с куклите – да готвим и да храним куклата. Така детето ще запомни всичко много по-лесно.

По материали от: www.serpadres.es