Първите постоянни спомени на мъниците

На тригодишна възраст децата започват да развиват своята автобиографична памет. Едно щастливо детство, изпълнено с приятни спомени, предполага една по-добра увереност за в бъдеще. Ще има и спомени, които няма да зависят от нас, родителите, но пък има и такива, на които можем да повлияем засилвайки ги и давайки им смисъл.

Първите спомени на повечето хора датират от периода след тригодишна възраст. Зрелостта и нивото на развитие на езика през този период позволява стимулирането на автобиографичната памет. И в случая не става въпрос да манипулираме паметта на детето, а и да искаме да го направим това няма как да стане, все пак ние не сме навсякъде. Даже като се замисля дори първите спомени се формират в детската градина, където все пак малчуганът прекарва цял ден. Но, ако така и така все пак ние сме 90% главно действащо лице за сформиране на спомените у детето, защо да не се научим да ги контролираме съзнателно? Дали спомените от първите му преживявания ще са тези, които ще предопределят много от действията му в живота.
За да направим спомените на детето най-добри за него, е добре да знаем малко повече за неговата памет.

Как функционира паметта на едно дете на три години

Паметта има две функции: да идентифицира (тоест да разпознава) и да пресъздава (тоест да припомня).
На тригодишна възраст паметта на детето има много добра разпознавателна способност и започва да прави своите първи стъпки в полето на пресъздаването или същинския спомен.
Откъде идват трудностите? Един спомен е нещо много комплексно, защото предполага една добра интерпретация на реалността и една добра разказвателна способност, за да може да го изрази: пример – лъжицата, която е един реален предмет, пада на крачето на мъничето и го наранява.
Всъщност какви случки и факти оставят следа у мъника? Това са тези, които са свързани с неговата собствена биография.
Защо автобиографичната памет започва да функционира от тригодишна възраст и не преди това? За да има автобиографична памет, трябва да има „аз”, който да организира случките около себе си. Развитието и осъзнаването на това „аз, тоест главният герой в неговия живот” става на три години, което се дължи на развитието на съзнанието на детето в този етап.
Благодарение на възприемането на езика, детето вече може да прави връзка между нещата, да разказва някаква случка или приказка, което е много повече от обикновеното описание на предмет, което е правило до момента. Ето това му позволява да организира спомените си.
На тази възраст детето вече може да разграничи една определена случка сред фона от неща, които се случват. Тоест, до тази възраст то се е концентрирало само върху нещата, които са му били познати, но след тригодишна възраст то вече може да възприеме и оцени и различното, онова, което все още не познава, на базата на онова, което вече познава.

Да стимулираме паметта на детето

Подгответе събитието (това, което сте намислили да правите заедно с детето), говорете за него предните няколко дни, запишете го или направете снимки, коментирайте го с детето на следващия ден, след като се е случило, припомняйте си го от време на време. Основното в случая е не толкова установяването на положителен спомен, колкото стимулирането на паметта на детето.
На три години децата вече могат да се забавляват и с новите неща, които им се случват, тоест новите дейности, които са извън ежедневната рутина остават със сигурност в паметта им.
Помогнете на детето да разшири познанията си. Доказано е, че по-лесно асимилираме информация по тема, която познаваме. Затова, ако искаме например да заведем детето в зоологическата градина и искаме да превърнем това в запомнящо се събитие, можем да започнем със създаването на контекст, който ще направи приключението интересно за детето. Тоест преди да отидем, можем да му разкажем за различните животни, които обитават зоопарка, за това какво има там и какво представлява той и т.н. По време на посещението можем да му представим зоопарка от наша гледна точка и да покажем нашата интерпретация на действителността, за да помогнем на детето да изгради своите спомени.
Да дават реална интерпретация и смисъл на онова, което виждат, да умеят да свързват един образ с друг и да създават една смислена случка - това са уменията, стоящи в основата на спомена.

Да дават позитивен смисъл на онова, което се случва, да интерпретират реалността по начин, полезен за тях – това е нашата задача като родители и в същото време е едно ценно умение, което ще бъде полезно за детето през целия му живот.

По материали от: www.serpadres.es