На тригодишна възраст децата започват да развиват своята автобиографична памет. Едно щастливо детство, изпълнено с приятни спомени, предполага една по-добра увереност за в бъдеще. Ще има и спомени, които няма да зависят от нас, родителите, но пък има и такива, на които можем да повлияем засилвайки ги и давайки им смисъл.
Първите спомени на повечето хора датират от периода след тригодишна възраст. Зрелостта и нивото на развитие на езика през този период позволява стимулирането на автобиографичната памет. И в случая не става въпрос да манипулираме паметта на детето, а и да искаме да го направим това няма как да стане, все пак ние не сме навсякъде. Даже като се замисля дори първите спомени се формират в детската градина, където все пак малчуганът прекарва цял ден. Но, ако така и така все пак ние сме 90% главно действащо лице за сформиране на спомените у детето, защо да не се научим да ги контролираме съзнателно? Дали спомените от първите му преживявания ще са тези, които ще предопределят много от действията му в живота.
За да направим спомените на детето най-добри за него, е добре да знаем малко повече за неговата памет.
Да дават позитивен смисъл на онова, което се случва, да интерпретират реалността по начин, полезен за тях – това е нашата задача като родители и в същото време е едно ценно умение, което ще бъде полезно за детето през целия му живот.
По материали от: www.serpadres.es