Детските страхове варират според детето и различните ситуации, които изживява. Но обикновено страховете са универсални. Започват около първата година на детето и са най-интензивни между 4 и 6-годишна възраст. В този период детето започва да се страхува от насекоми, от животни, от тъмното, от непознати хора, от светкавици и гръмотевици и т.н. В следващите редове ще изброим най-често срещаните детски страхове:
Нужно е да обясните на детето колко е опасно да говори с непознати, но не прекалявайте, защото се постига обратния ефект и това довежда до пораждането на страхове. Научете го как да реагира в случай, че някой непознат иска да му направи нещо лошо. Вдъхнете му увереност, сигурност, научете го да е предпазливо пред непознати, но не му натяквайте страхове.
Този страх може да е свързан с някой разказ за чудовища и вещици, който детето е чело или са му разказали. Има деца, които се чувстват по-сигурни, когато заспиват на запалена лампа. Не се противопоставяйте на това желание на детето – щом то така предпочита, уважете неговия избор и след време всичко ще отшуми.
Когато има буря, успокойте детето, че няма нищо страшно. Застанете заедно до затворения прозорец – покажете му дъжда и светкавиците и търпеливо му разкажете за природните стихии и как се получават те. Знаете, че всяко нещо си има логично обяснение, а децата ги е страх от неизвестното и от непознатото.
Нормално е детето да изпита страх, когато го приближи някое непознато животно. Дистанцията трябва да се скъсява постепенно без да пришпорвате детето. Добре е да запознаете детето с видовете животни, можете да му показвате снимки, да му пускате филмчета, да му купите фигурки с различните животни.
Има деца, които заспиват, само когато при тях остане някой от родителите или пък само на леглото на мама и татко. Страхът да заспиват сами при някои деца, може да е свързан и с кошмарите, например. Избягвайте силните вълнения преди сън, а ако детето ви извика посред нощ – успокойте го търпеливо, обяснете му ситуацията и му кажете, че няма от какво да се страхува.
По принцип тези страхове се срещат при почти всяко дете и са нещо съвсем нормално, което след време отшумява и се забравя. Ако обаче забележите, че тези страхове влияят на развитието на детето, не се колебайте да потърсите помощ от специалист. Ако детето ви има някакъв страх, най-важното е да му вдъхнете спокойствие и сигурност и да му помогнете да превъзмогне страха си с много нежност и разбиране. Най-често страховете възникват между 3 и 6-годишна възраст. Тогава детето все още не разбира добре света, който го заобикаля и трудно отделя реалното от въображаемото. През първите си няколко години детето знае за съществуването на даден герой от книжките и филмите и често му се случва да си измисля “приятели” и да си създава въображаеми ситуации и случки. В повечето случаи няма място за притеснение, защото страховете могат да се отразят и добре на детето. Те могат да станат причина да се избегне и някой инцидент. Например, страх да пресече улицата, страх да не падне от люлката, страх от животни – това все са страхове, които учат детето да е по-предпазливо в ситуации, които изискват повече внимание.
Много от страховете се дължат на външната среда като филмите, разказите, историите на приятели, а други пък се основават на негативни емоции вкъщи и извън дома и служат на родителите като предупреждение, че може да съществуват ситуации на малтретиране или злоупотреба с тяхното дете.
За да помогнете на детето си първо трябва да идентифицирате от какво точно се страхува. Детските страхове не представляват сериозен проблем и когато е ясно от какво точно се страхува детето, вие лесно можете да му повлияете и да успеете заедно да превъзмогнете страха.
