На около две годинки детето вече отдавна не е бебе и да го носим непрекъснато на ръце не би му се отразило много добре. Но желанието непрекъснато да ги носим се среща много често при мъниците и тогава идва един момент, в който се замисляме дали наистина изпитват някаква нужда от това или просто се глезят и капризничат.
На тази възраст детето не се спира за миг, изглежда сякаш има толкова много енергия, че е невъзможно да се изчерпа. И изведнъж, изненадващо тази жизненост и енергия видимо изчезва и мъничето вече мрънкащо протяга ръце да го гушнем. Физическият контакт и ласките дават на детето онази сигурност, която вдъхва на детето повече кураж, за да бъде все по-самостоятелно и да изследва света самичко. Така или иначе не винаги търсят ласки и искат да са на ръце с един и същи мотив. Какви тогава са възможните причини?
През втората година от живота си детето търпи интензивно двигателно и интелектуално развитие. Когато се научат да ходят децата вече могат сами да преценят колко да се отдалечат и в каква посока да тръгнат. Но тази известна самостоятелност не значи, че те вече нямат нужда от внимание. Въпреки, че вече могат сами да се движат, могат да стигнат до онова, което им е интересно, те продължават да имат нужда от доста ласки и нежност, защото това им дава чувство са сигурност и закрила. И тази сигурност е от съществено значение за тях, за да имат онзи стимул, който ще им помогне да продължат да научават нови неща, да придобиват нови умения и да стават все по-самостоятелни. Въпреки че понякога не искат да бъдат носени на ръце и гушкани от необходимост, винаги когато поискат това, със сигурност го искат много.
Въпросът тук е по-скоро как да различаваме необходимостта от проявата на капризи, да съумеем да преценяваме дали детето не изисква това прекалено често и дали не сме стигнали до там, че то да не може да понесе един евентуален отказ от наша страна. Важно е да показваме непрекъснато нежността и обичта си към детето, но също толкова важно за неговото развитие е и това да го оставяме и насаме с лошите му моменти и настроения, защото така ще се научи да ги понася по-добре. Освен това трябва да покажем на детето, че не всичко може да стане веднага, че понякога трябва и да се изчака.
1. Когато се умори
Независимо къде се намирате, на опашката в супера или в парка, ако мъничето се почувства изморено, а много често и ако се почувства отегчено, ще започне веднага да мрънка и да се тръшка, за да го гушнете. В този случай, ако не искате всички погледи да се обърнат към вас и да станете атракцията в магазина, е по-добре да гушнете мъничето, колкото и да е очевидно, че може би просто капризничи. Различно е, ако след дълга и изтощителна разходка или след като е карало колело, поиска да го поносите малко, тогава наистина ще е изморено.
2. Чувства се зле
Може да му е студено, да не са му удобни обувките или в тях да е влязло камъче, което го убива или просто да го засърби крачето или ръчичката и детето веднага ще поиска ласка и прегръдка. Мъниците си мислят, че всичко „лошо” минава с няколко милувки и прегръдки. И истината е, че дори малката проява на внимание и нежност от ваша страна ще направят чудо с мъничето.
3. Нужда от ласки
Мъничето иска да знае, че мама и татко са винаги насреща, когато има проблем. Нежността е най-доброто средство срещу тъгата и лошото настроение. Само след няколко минутки малчуганът отново ще щурее наоколо, пълен с енергия.
4. Отегчение
Изведнъж детето започва да мрънка и да иска да го носите при положение, че знаете, че не се е изморило. Какво става? Да не би да се е разболяло и да няма сили? Не, просто това, което е правело до момента вече не му е интересно и му е станало скучно, защото няма какво друго да прави.
5. Мили спомени
Да иска да го носите на ръце и да го гушкате може и да е един спомен от времето, когато е било бебче и сте го носили и милвали непрекъснато. Това се среща често при мъниците, които все едно искат пак да са бебета и да ги возят в количка и да ги носят на ръце, даже някои деца започват да се глезят и да казват отново уж забравените „бебешки” думички.
6. Неизчерпаемо любопитство
Кога ли ще се изчерпа търпението на мама и татко? Дали ще ме вдигнат на ръце ако ги помоля три пъти или този път трябва да се помоля пет пъти и да започна да мрънкам по-усилено? Това си мисли всеки малък „експериментатор”, който все още не може да овладее своето безкрайно любопитство. Понякога малчуганите стават толкова нетърпими само, за да разберат до къде се простират техните граници и тези на мама и татко.