Това e първият път, в който детето се изправя пред едно непознато място и пораждащо толкова много въпросителни у него. То е леко тъжно, както и ние. Само за ден малчуганът ще се премести от приятния си дом, в който толкова много е свикнал и познава перфектно всяко негово кътче, на едно тотално ново за него място, в един напълно непознат свят. Ние, родителите, сме тези, които трябва да му помогнат да се адаптира в новата ситуация.
И вместо да изпадаме и ние в паника, по-добре да се стегнем и да не показваме притеснението и безпокойството си пред детето, а да сме спокойни и усмихнати.
Остават броени дни до началото на учебната година. Детето ни ще бъде в първи клас, а ние сме изпълнени със страх и съмнения: „Дали ще плаче”, „Ще може ли да се пази самичко”, „Ще му липсваме ли”, „Дали не избързахме, че го пратихме на 6 години?”. От една страна си казваме – „Ех, защо пък да не си поседи у дома още една година, за да узрее повече”, но забравяме факта, че нашето съкровище винаги ще ни се струва мъничко и безпомощно и все още неподготвено за „страшния” и огромен свят. Пък и като се замислим, не бяха ли ученическите ни години едни от най-щастливите в живота ни, не пазим ли прекрасни спомени от това време? Така ще бъде и за нашето дете – в училище ще намери нови приятели, ще научи нови неща, макар че и тук веднага ще намерим за какво да се захванем – „Дали ще успее да се адаптира и да намери приятели?”.
Детето ни е пораснало на едно конкретно място с определени хора, които познава перфектно. То се чувства най-сигурно в своя дом и това не може да се оспори. Училището е друго нещо – непознато за детето място, което го изпълва със съмнения и въпроси. За детето тръгването на училище е наистина радикална промяна: то преминава от сигурността на дома към несигурността, която предизвиква у него, което и да е непознато място, а за капак на всичко ние трябва да го оставим там да се оправя самичко.
При всички деца е така – те се чувстват несигурни, когато пред тях се изправи нещо ново и непознато, затова и малко по-трудно свикват с големите промени. Поговорете с детето, то трябва да бъде предварително подготвено за онова, което го очаква. И понеже на тази възраст децата все още нямат нашата ориентация във времето, е добре да установите ясен режим, с който детето ще свикне и няма да му бъде трудно.
Както и при малките деца, които, когато за първи път се разделят с мама, си мислят, че тя ги е изоставила, така и при по-големите също в този период се появява това чувство. Би било добре, ако има поне едно приятелче, например от детската градина, което да бъде в неговото училище, това много ще помогне на детето.
Да изберем най-доброто за детето си при нас, родителите, винаги е водещо, а изборът на училище се оказва една трудна задача. Но, основното, от което трябва да се водим, е училището да предлага достатъчно качествено образование, да притежава добра материална база, да предлага добри и квалифицирани учители. Все пак ще заведем детето си там да учи, да се развива и отделно ще получи едно по-различно възпитание, от това, което ние сме му дали до момента у дома.
Не на последно място, обаче, стои и проблемът с това къде се намира училището. Не е задължително да е близо до дома ви, по-скоро зависи кой ще прибира детето от училище и дали то ще може самичко да се прибира след известно време. Хубаво е да се поинтересувате, обаче, първо от наличните в района ви училища, да ги проучите и ако не изберете никое от тях, тогава да мислите за друг вариант. Ако пък сте решили детето ви да посещава частно училище, то тук нещата са малко по-улеснени, защото има специален транспорт, който разкарва малчуганите по домовете им.
