Видимо, вече остават в миналото необоснованите твърдения, че усвояването на чужд език трябва да се стартира след като детето е достигнало съзнателна възраст и е усвоило родния си език.
Видимо, вече остават в миналото необоснованите твърдения, че усвояването на чужд език трябва да се стартира след като детето е достигнало съзнателна възраст и е усвоило родния си език.
На практика, вече излизаме от сферата на рамкираното обучение и все повече се налага методът на свободното комуникативно обучение на чуждия език, подобно на майчиния, имайки предвид психологическото развитие на децата.
Още от най-ранна детска възраст у децата е заложен моделът за цялостно възприемане на всичко около тях. На тази основа стъпва и общуването между родител и дете, т.е. предаване на родния език от възрастния към детето. На същата опора се гради и комуникативният подход в обучението по чужд език при децата. Когато те изцяло се потапят в игровата магия и преподавателят общува с тях само на чуждия език, в достъпна за тяхната психика форма.
Децата се раждат любопитни и именно това любопитство стимулира у тях опознаването на света. Всичко непознато е ново знание за тях, от което те имат нужда, която е природно заложена.
Етапи
От 0 до 3 години се изграждат 80% от връзките между клетките в мозъка. Детският мозък в края на 3-тата година е формирал милиарди действащи нервни връзки, т.е. два пъти повече, отколкото има при възрастния човек. Също така е способен да усвоява и структурира информация много по-бързо от мозъка на възрастен човек. Мозъкът се развива благодарение на взаимодействието със света около нас. Именно затова е важен всеки опит за неговата стимулация още от най-ранна детска възраст.
Слушането и комуникацията както на родния език, така и на чуждия, развива у подрастващия комплекс от възприятия и качества.
Към третата година децата овладяват ролевата игра, запознават се с човешките отношения, откриват у себе си наличие на съзнателни преживявания. Формират се въображението и символичната функция на съзнанието, които позволяват децата да прехвърлят свойствата на едни неща върху други такива, възниква ориентацията в собствените чувства, формират се навици, които им позволяват да се включват в колективната дейност и общуване.
Ранното чуждоезиково обучение може да бъде своеобразен стимул за детето в периода на активното усвояване на родния му език. Именно това обучение влияе благоприятно в ситуации, при които е затруднена или нарушена звуковата постановка на отделни звукове или пък се срещат трудности при слуховата им обработка или организация в потока на речта (деца с речеви нарушения). В периода на ранната детска възраст започва не само усвояването на родния език, но заедно с това се формира и речевият слух у децата. От не малко значение е фактът, че този слух се появява още около осмия месец и продължава да се развива до 4-5- годишна възраст.
Всяка допълнителна дейност, извън ежедневните, ако тя е разнообразна и емоционално наситена, способства за цялостното развитие на детето. Всичко е игра за детето и чрез играта то расте! А заниманията по чужд език за децата са една игра, обвързана с тяхното въображение и видове сензитивност. Споменете си, как общувате с детето си: отначало с кратки изрази, много повторения, показвания и разбира се, емоция! И детето по естествен начин запомня и повтаря модела, без да се замисля; лека-полека произнася първите думи, построява първите изречения, докато си формира цялостното възпроизвеждане на езика и към четвъртата година вече самостоятелно преразказва ситуации или прехвърля видените модели в своята игра.
Какъв е най-удачният начин за занимания по чужд език при малчуганите
Категорично - комуникативният, т.е подобно на майчиния език с разнообразие от активности и подходящи за възрастта игри, когато и учителят говори изключително само на чуждия език, без да превежда и разбира се, най-добре е това да става в група. Затова ще Ви разкажем и приказката за жълтото пате, с която да потвърдим естествения комуникативен подход при овладяване не само на майчината реч, но и на чуждия език.
Необходим материал: жълто пате и още много фантазия (разказване на приказката), спомнете си Вашия малчуган в ранна кърмаческа възраст: той още не говори, но на езика му се въртят различни неадекватни звуци. Ей сега извадете жълтото атрактивно пате и го демонстрирайте на бебо, говорете, описвайте му патето, изпейте му песничка, където има думата “пате”, покажете му филмче с любимия герой, заведете го в Зоологическата градина, цитирайте му стихче за патето и така доста време. И изведнъж, виждайки любимото жълто пате за пореден път, невръстното хлапе плахо ще избоботи: ”ПАТЕ” – чудото стана!
И така имаше ли детето нужда от преводач? НЕ, разбира се.
Децата изключително лесно се приобщават към чуждия език в много ранна възраст, ако педагогът успее да “потопи” детето в езиковата среда и му създаде условия за игра с използване на чуждия език, подобни на тези от неговото всекидневие.
Това е методът за усвояване на чужд език още от най-ранна възраст. Бъдете смели да започнете още към 2,5-3 години! Не се бойте, че нещо ще се обърка у детето в родния му език. Обратно, чуждият език още повече ще стимулира развитието на артикулационния му апарат, въображението му и в бъдеще няма да се проявят езиковите бариери за проговаряне на чужд език, често срещани при по-късния старт на изучаването.
Защото детето ще го възприеме като игра, ще се забавлява и няма да се замисля дали го възпроизвежда правилно, или не. Точно, както и при майчиния език. Това ще е един естествен процес на натрупване на знания. Колкото по-късно едно дете започне да изучава чужд език, толкова по-силно се влияе от структурата на родния (българския) език. Съответно процесът на обучение върви по-трудно, защото детето прави асоциации с вече познатите структури на родния му език. Затова оптималната възраст за чуждезиков старт е 3-4 години. Огромно внимание в тази възраст се отделя на фонетиката (начинът на произнасяне). Четиригодишните деца повече слушат, отколкото говорят. При тях върви своеобразен процес на натрупване на знания. Опитът показва, че в тази възраст децата много по-добре овладяват фонетиката на чуждия език, отколкото в 5-6-годишна възраст. Мисленето на децата в тази възраст е конкретно действено, затова те по-лесно запомнят конкретни думи, особено такива, които са свързани с тяхното ежедневие. Всички думи трябва да бъдат комуникативно значими за децата и онагледени (картинки, постери, играчки, истински плодове, зеленчуци – всичко, което е близко до детското ежедневие). И най-важното: тази вълшебна за децата игра трябва да бъде в група; тогава детето най-естествено ще натрупа знания.
Внимателно подхождайте към избора на езиков център или занималня, където предлагат ранно чуждоезиково обучение. Много е важна средата, в която се провеждат заниманията, познанията на учителя за психологическите особености в тази ранна възраст, неговата креативност, търпение и не на последно място добрите му познания по чужд език.
Изучаването на чужд език в ранна възраст, в условия на естествено общуване е една добра възможност да се избегнат езиковите бариери в бъдеще. Бъдете търпеливи спрямо Вашето дете. Не очаквайте то изведнъж да проговори на чуждия език, все пак и майчиният език го учим цял живот... Не се плашете да дадете на детето си ранен старт в това начинание, то само ще Ви бъде благодарно, защото след години с лекота ще може да усвои втори и даже трети чужд език.
