Доста мами се сблъскват с големи проблеми, когато дойде моментът детето да премине на обща храна и винаги изниква въпросът кога точно е най-подходящият момент да стане това.
По принцип всяко дете си е индивидуално, но след навършване на осем месеца започват да се появяват по-ритмични движения за дъвкане, като обикновено в този период вече са пораснали и първите няколко зъбчета. Затова именно тогава е най-подходящото време да започнем да въвеждаме вече полутвърди храни, тоест, ако до сега зеленчуковата супа е била пасирана, сега може да бъде едро смляна, а след навършване на една годинка – намачкана с вилица, около годинка и половина – на малки парченца, на залчета.
Отначало проблемът идва оттам, че преминаването на обща храна съвпада с етапа на отрицанието при мъниците. В този период те се противопоставят на всичко и затова изглежда, че детето няма апетит и желание да опитва новите храни, което всъщност не е така. Даже много майки се оплакват, че детето не иска да яде собственото си ядене, но когато мама и татко се хранят то иска да опитва от тяхното. Оказва се, обаче, че това е проблем с поведението, типичен за тази възраст. Миникът казва „не”, когато мама му поднесе яденето, но когато се хранят мама и татко и вниманието не е насочено към него, той опитва всичко с голям интерес и апетит. Тоест какъв е изводът? – За да научим детето да си хапва от всичко, трябва да се храним заедно с него.
Има деца, които по природа са „по-ящни” или съответно „злояди”, като не е много ясна причината за това, просто има някаква даденост, която прави храненето и промените, свързани с него по-трудни при някои деца.
Също така има деца, които притежават една специфична чувствителност в устната кухина, която ги кара да повръщат, когато храната е съвсем малко по-едра, но се среща рядко и задължително изисква мнението и предписанията на специалист.
Много е важно да уважаваме физиологичната зрялост на детето: дали има зъбки (при някои мъници, на осем месеца още не са поникнали първите зъбки), дали е развило достатъчно умението си да дъвче и дали общото му развитие позволява такава промяна. Ако сметнете, че детето още не е готово, консултирайте се и с педиатъра, спокойно си продължете с пасираната зеленчукова супа и изчакайте известно време докато опитате пак с някоя по-едра храна.
Редът и създаването на здравословен хранителен режим са задължителни. Тоест, ако детето не е искало да закуси нищо, добре, но по никое време, между часовете, отредени за храненията, също не трябва да му се дава нищо – то трябва да свикне да спазва режима и да разбере, че не може да не се закусва, обядва и вечеря, а да се яде през другото време. Не трябва да компенсирате пропуснатата закуска с даване на храна на детето между основните хранения за деня, защото така само ще развалите апетита му за основните хранения, които са най-важните.
Едно от най-важните условия е да осигурите благоприятна среда, за да въведете детето в общата храна. Трябва да се въоръжите с много търпение. Ако детето е здраво и е в нормата по килограми и ръст, не е необходимо да го насилвате, защото това няма да има положителен ефект, а точно братното – детето ще започне да асоциира храната с едно неприятно преживяване и всеки път ще сяда на масата с нежелание. По-добре уважавайте автономността, която започва да развива детето на тази възраст и, ако иска да яде самичко или с ръце, го оставате да го прави спокойно. Освен това, също както при възрастните, и при децата има дни, в които просто нямат апетит. Ако един ден мъникът не си изпие цялото мляко или не иска да си изяде цялата порция, няма да стане нищо.
От гледна точна на задоволяването на хранителните нужди няма причина да се прави, тъй като със зеленчуковата супа и другите пасирани храни, които давате на детето, то си набавя всичко необходимо. Затова, ако решим, че детето не е готово, то ще е, защото няма още зъбки или просто не е достатъчно зряло за това, съответно имаме достатъчно време да изчакаме колкото трябва без да го насилваме.
Причината, поради която трябва да направим този преход към общата храна е по-скоро възпитателна, това е една промяна, която е наложена от живота – да учим детето все на нови неща, според тяхната зрялост и развитие.
По принцип всяка нова стъпка в развитието и възпитанието на детето трябва да се прави на възрастта, на която отговаря и това е важно, за да се избегнат трудностите за в бъдеще. Например, ако следвате съветите на педиатъра за постепенното въвеждане на новите храни и напитки, после ще ви бъде все по-лесно, когато решите детето да премине на обща храна. Но, когато едно дете вече е по-големичко и все още не може да приема едра храна (това се случва доста рядко), проблемът не е в това, че стъпките не са направени в подходящия момент, а това показва наличието на други проблеми като: психологически, проблеми с общуването в семейството и т.н.
