След годинката си е напълно в реда на нещата да се появят някои затруднения с храненето, които обаче не бива да ви притесняват.
Нормално е първите няколко пъти, когато детето започне д се учи да яде самичко, всичко около него да става в храна и да му е трудно да приеме нови храни, като например тези толкова страшни зелени зеленчуци, които толкова плашат всички деца. С малко повече търпение и уважение към желанията на детето, можем да ги научим да хапват от всичко без проблем.
След навършването на една годинка децата започват да приемат разнообразна храна, храната на възрастните, като е неизбежно да се появят проблеми в началото – било то дали някоя храна не му харесва, дали му е трудно да се храни самичко и т.н. Много често храненето е на път да се превърне в една борба между вас и упорития мъник, което не бива да допускате. За да не бъде толкова „тежка” промяната за детето, трябва да си измислите няколко трикчета, с които да направите храненето и храната „по-интересни”, например можете да правите храната на малки залчета и да им придадете някаква закачлива форма. Много полезно за детето е отначало да му давате храна, която да може да приема лесно самичко.
Нормално е детето да предпочита повече някои определени храни, но това не значи, че трябва да му давате само тях, само и само да е хапнало нещо. Въвеждането на разнообразна храна започва още със самото захранване на бебето, когато то трябва да опита от всичко. По-късно, след навършване на една годинка то вече ще е показало предпочитание към една или друга храна, която можете да използвате, за да му давате и другите храни, които са му необходими – към храната, която обича добавяйте и друга храна, която не му е чак толкова любима, така постепенно детето ще свикне да хапва от всичко.
Ако детето започва да плаче безутешно, когато му сложите ненамачкана храна, например начупена на малки залчета, можете да я раздробите на по-малки късчета. Още в самото начало на мъниците им е трудно да приемат храната на едри залчета, имайки предвид факта, че до сега храната им е била намачкана.
Но, ако сложим храната и детето изобщо не я пипне, но и не започне да плаче и да недоволства, то значи проблемът не е в залчетата, а просто приемаме, че не е гладно. Не е препоръчително да дробим храната на миниатюрни късчета, за да задължим детето да яде, когато в действителност не е гладно.
Зеленчуците са една от най-трудно „приеманите” от децата храни, обаче е и една от най-важните. Повечето зеленчуци са съставени главно от вода и малко хранителни вещества и понеже детското стомахче е малко, ако се натъпче със зеленчуци, няма да остане място за друга храна, което значи, че с тях също не трябва да се прекалява. Обикновено храните, които харесват повечето деца, са тези, от които се дебелее, тези, които съдържат много калории в малък обем – макарони и други тестени изделия, ориз, хляб, шоколад, пържени картофи, а храните, бедни на калории, като плодовете, зеленчуците и супите, изобщо не „вървят” сред мъниците.
Ако сервирате на детето само зеленчуци, то определено няма да ги иска, но можете да опитате друго – да ги слагате като гарнитура към негово любимо ядене, например доматеният сос върви към много ястия или пък нарязаната на дребно чушка е интересна „украса” за всякакви вкуснотии.
По-голямата част от мъниците на една годинка са много подозрителни към новите храни. Това е нормално явление при мъниците на тази възраст, които просто мразят драстичните промени и новото, тъй като се чувстват по-сигурни, когато са си свикнали с нещо. Но рано или късно, когато видят какво ядат мама и татко, ще изпитат любопитство и ще поискат да опитат от новата храна.
Още през първите няколко години трябва да изградим у детето положително отношение към храната, тоест да се научи да й се наслаждава пълноценно, което значи, че нито прекалено бързото, нито прекалено бавното хранене са за предпочитане. Важното е, ако вашият мъник е от тези, които се хранят с часове, да разберете каква е причината за това. Като за начало се уверете, че няма неща покрай него, които да го разсейват, като например включеният телевизор.
Ако не се разсейва или причината не е в това, че не му харесва храната или пък, че не е гладно, може просто на детето да му харесва да се храни бавно – в крайна сметка важното е да се храни пълноценно.
Много експерти по хранене препоръчват, когато детето навърши една годинка да спре да му се дава вода или мляко с шише, но зависимостта, която имат мъниците към шишетата с бибероните не може толкова лесно да се изкорени:
Каква храна мъникът може да яде самичък – всякаква твърда храна, която е накъсана на малки парченца: картофи, пилешко месо, макарони и т.н.
Всяко дете се нуждае от различно количество храна и не можем да се водим от някакви точни цифри, защото да яде повече отколкото му е необходимо е също толкова вредно и опасно, колкото ако не приема достатъчното за него количество храна. Детето трябва да приема точно толкова колкото му е необходимо и нито залък повече или по-малко, като за щастие мъниците още от малки знаят колко им е необходимо. Затова е за предпочитане да оставите детето да яде колкото иска без да го насилвате.
Ако, обаче мъникът започне да губи тегло, то тогава е добре да се консултирате с педиатър, за да видите дали не е болно. Ако обаче според педиатъра килограмите му са нормални, то това значи, че се храни достатъчно. Все пак да не забравяме и това, че за някои майки и особено за бабите децата все се хранят малко и им трябва повече.
