Храненето на детето се променя, когато то навърши една годинка. То вече яде по-малко, но всичко. На тази възраст обикновено храненията са четири на ден – закуска, обяд, следобедна закуска, вечеря.
Общо взето, навършването на годинката, се свързва с въвеждането на мъничето, така да се каже, в режима на възрастните. То вече се храни заедно с тях на масата и яде самичко, макар и с ръчички.
Годинката е периодът, в който детето прави най-важната крачка към своята независимост – учи се да ходи като повечето мъници вече ходят свободно на годинка и един-два месеца.
След като навърши една годинка, детето вече няма да расте със същото темпо, както до сега. Ако до годинката то е пораснало с около 25 см., то следващата година ще порасне най-много с още около 12-13 см. Така и хранителните нужди на детето вече не са същите – то има нужда от по-малко храна, но яде всичко. И колкото и чудно да ни изглежда това, че едно по-голямо дете яде по-малко от дете под една годинка, това е факт.
На тази възраст детето вече проявява голямо желание да се храни самичко. И не правете грешката да не удовлетворите това желание на детето, защото, ако стане така, нищо чудно след 1-2 месеца то да изгуби този импулс. Просто не обръщайте внимание на храната по пода и дайте възможност на детето да се научи да се храни самичко, защото това е много важно за него и колкото по-рано стане, толкова по-добре и толкова по-лесно ще ви бъде по-нататък.
Малко по малко пюретата и кашичките отстъпват на “нормалната” храна, тоест тази, предназначена за големи. И така едно много важно умение, което детето ще придобие на около годинка, е дъвкането. И ще направи всичко възможно, за да се научи, като ще слага всичко, което хване, в устата си. Естествено че дъвкането на твърда храна изисква много повече усилия от яденето на пюрета и пиенето на мляко и детето ще се изморява по-бързо. Но не се отказвайте ако видите, че учейки се да дъвче, детето ще поема много по-малко храна, това бързо ще се промени, веднага щом то свикне с твърдата храна.
Препоръчително е малкото дете да сяда заедно с родителите си на масата, винаги, когато те ще се хранят. Храненето е едно социлано занимание, така да се каже, заедно със семейството и детето ще се учи и ще взима пример именно от родителите си и по-големите си братя и сестри. Споделяйки храненето със семейството си, то ще се превърне в нещо много забавно и интересно за малкото дете.
