След третата година децата започват да осъзнават смъртта и да се интересуват от нея. Тя е неизменна част от живота и като такава, навлиза много рано в представите на детето. Независимо кога се появява тя е тежка за приемане и родителят е този, който трябва да даде адекватно обяснение.
След третата година децата започват да осъзнават смъртта и да се интересуват от нея. Тя е неизменна част от живота и като такава, навлиза много рано в представите на детето. Независимо кога се появява тя е тежка за приемане и родителят е този, който трябва да даде адекватно обяснение.
Загубата на близък
Много е трудно, когато детето се сблъска със смъртта. Като родители, сигурно максимално ви се иска да го предпазите от такива моменти. Животът, обаче поставя на изпитание всички, понякога и най-малките. Първата среща на детето със смъртта може да се случи в различен етап от неговото развитие. Родителите трябва да се погрижат да обяснят на детето ситуацията, така че да не го накарат да се страхува от починалия или от смъртта и в същото време да го успокоят, защото мъничето ще бъде много наранено от загубата. В подобна ситуация, в която вие също ще сте много разстроени, не се опитвайте да криете мъката и сълзите си! Когато се стараете да не изглеждате разстроени, вие все едно казвате на детето, че и то трябва да се опитва да не дава израз на чувствата си. Подтискането на емоциите не е добро за него. По този начин мъката остава неизразена и процесът по освобождаването от нея и успокоението се удължава. Както при възрастните, така и при децата стаените чувства не водят до нищо добро.
В подобна тежка ситуация, можете да направите някои неща, които в известна степен ще намалят шока от случилото се. Ако починалият близък е бил дълго време болен, т.е. смъртта не е настъпила внезапно, можете да подготвите детето за предстоящото. Кажете му какво точно се случва и не се притеснявайте, че ще го разстроите. Неизбежно мъничето ще страда, загубата на близък е мъчителна и трудно преодолима. Прикриването и избягването на смъртта, докато детето е малко, създават табу, което може да му се отрази за в бъдеще. Защото противно на желанието ни, всеки човек рано или късно се среща със загубата на близък. И трябва да си изгради защитен механизъм за реакция, която да помага за преодоляването на мъката. За такива въпроси няма подходящо време. Те се случват и независимо на каква възраст е детето Ви, Ваша е задачата да му помогнете да преживява подобни ситуации, защото те ще се случват и за в бъдеще.
Как да кажем на детето, че повече няма да види обичания роднина или приятел
Към обясняването на това трябва да подходите внимателно. Съобразявайки се с възрастта на детето и степента му на близост към човека, който е починал. Ако то е достатъчно голямо, за да осъзнае какво представлява смъртта (на около 4-5-годишна възраст), най-правилно е да се опитате да запазите самообладание, доколкото Ви е възможно и със спокоен тон да обясните, че смъртта е нещо естествено. Обяснението трябва да продължи с това, че всеки рано или късно умира и този процес е необратим. Всяко живо същество се ражда, расте и след това умира.
Позволете му да изрази мъката си. Това е изключително важно, по този начин ще му помогнете по-бързо да я преодолее. Имайте предвид, че детето ще бъде много шокирано от смъртта и вероятно няма да може да говори за случилото се. Покрусата му ще е толкова силна, че ще предизвиква само страх и вцепенение. В тази ситуация намесата на възрастен е наложителна. Предразположете го да говори за чувствата, които изпитва като споделите своите. Кажете му, че и на вас ви е много мъчно, че страдате и, че много ви боли. Така детето ще се почувства разбрано и ще сподели с вас емоциите. А изразяването на тъгата е първата крачка към превъзмогването й. Всеки човек е отделна индивидуалност и действията и реакциите му, особено в една такава ситуация, не могат да бъдат направлявани и предсказани. Ако детето предпочита да не говори за случилото се и да не дава израз на мъката си, уважете решението му. То ще знае, че когато е готово, вие ще сте насреща, за да го изслушате. В никакъв случай не се опитвайте изкуствено да провокирате емоциите му, или да го разчувствате. Това само би го объркало и разстроило.
Ако детето Ви е все още малко, на не повече от 3-4 години, то тогава представата му за смъртта няма да е достатъчно ясна. Колкото по-малки са децата, толкова по-малко разбират от случващото се и естествено страданието, което изпитват е по-малко. Все пак на каквато и възраст да е детето, то има някаква изградена представа за смъртта, обикновено следствие от приказките или на опита си (умряло жовотинче). Понякога децата реагират учудващо зряло и вместо очакваната бурна фрустрация, са сдържани и проявяват завидно хладнокръвие.
Да позволим ли на детето да присъства на погребението
Ритуалите, около погребението имат за цел, освен да изпратят подобаващо починалия, да дадат възможност на близките му да се сбогуват с него. От психологическа гледна точка, погребението е важно за приемането на случилото се и е първата крачка към превъзмогването на мъката. При детето ефектът ще бъде същият. Позволете му да присъства, ако то прояви желание. Не го насилвайте, ако не желае. В зависимост от религиозната си нагласа, бихте могли да му кажете, че починалият роднина е на небето и, че е на по-хубаво място. Отново в духа на християнската традиция, бихте могли да кажете, че раздялата е временна и, че след време всички ще се съберете отново. По този начин, опирайки се на религията ще подействате много успокоително на детето. Сама по себе си тази представа премахва тягостното усещане и дава надежда и малко оптимизъм, че случилото се не е необратимо. Независимо дали сте религиозни или не, ако дадете това обяснение на детето си, ще можете да обясните и свещеника и всички ритуали, които съпътстват неминуемо едно погребение в България. Старайте се да обяснявате на детето какво се случва и защо се прави. Ако вие не сте в състояние да го правите по време на ритуала, помолете ваш близък, когото детето познава и обича, да го стори вместо вас. В този момент вероятно си мислите, че ще причините огромно страдание на мъничето, както и ужасни спомени, от които вероятно ще има кошмари. Това няма да се случи, ако подходите спокойно и представите ситуацията в правилната светлината. Ако починалият е много близък човек и липсата му причинява болка на детето, сбогуването ще му бъде необходимо. Бъдете (или осигурете някой, който да бъде) неотлъчно до детето по време на цялата церемония и се старайте да давате адекватни отговори на всичките му въпроси. Ако то пожелае да целуне или погали починалия, по-добре не му позволявайте, тъй като допирът до студеното тяло ще го изненада и уплаши. Другата възможност е да го подготвите като му обясните защо това е така и, че няма нищо страшно. Кажете му, че може да остави цвете или някакъв спомен (рисунка).
Периодът на траур
Всеки човек изпитва и изживява мъката си по собствен начин и за определено време. Благоприличието и всякакви подобни съображения само ще Ви затормозят, а и са напълно излишни. Какво значение има мнението на хората в подобни ситуации. Правя това въведение, тъй като децата много по-бързо и лесно забравят случилото се (което е прекрасно, разбира се). Вероятно часове след погребението или на следващия ден, детето ще бъде весело и шумно ще си играе, както обикновено. Това е напълно нормално. Дори и да Ви се струва неуместно в момента, в никакъв случай недейте умишлено да изисквате благоприличие и траур от него, защото ще го накарате да се чувства виновно и зле. По същата логика, когато след време ходите на помен за починалия, няма нужда да правите забележки на детето да мълчи и да не се смее. Ако направите това има възможност да предизвикате страх от смъртта и ще го накарате подсъзнателно да си мисли, че мъката не трябва да има край и, че да се чувстваш добре е лошо. Напротив, това на което можете да научите детето си в такива случаи (не би било излишно и за Вас) е да му покажете, че трябва да успее да се чувства добре, да съумее да превъзмогва мъката и трудностите. И разбира се, че след всяко нещастие идват хубави моменти на радост.
