Въображението и креативността са дадености, които съществуват от нашето раждане и за да се формира една креативна личност е нужно да дадем на детето всички необходими стимули за неговото развитие. Съвременната педагогика възприема детето като творец, а не само като рецептор, както го е възприемало традиционното обучение.
Сега се взима предвид вътрешния свят на детето, неговите чувства, мисли и начинът, по който ги изразява. Вътрешният свят на индивида е много богат, той не само възприема информация и знае, но и я чувства, която го прави способен да изразява и съответно да твори.
Но какви точно умения на детето трябва да стимулираме и подпомагаме, за да засилим неговата креативност?
Не е тайна, че всички велики творци са били преди всичко много работливи, усърдни и неуморни в своята работа, те са отдали живота си на своето творчество.
Първата крачка в това да формираме креативни деца с богато въображение е да им дадем възможност и да улесним придобиването на опит и познания, които детето ще запази в себе си докато порасне. Трябва да стимулираме у детето инициативността му, стремежа му към търсене на информация, експериментаторския дух – най-необходимите за креативността умения. Оставете на детето повече свобода, за да може да прави и грешки, от които да се поучи, личният опит е много важен за неговото развитие.
Когато детето научи нещо само, от своя личен опит, трудно после може да го забрави. Родителите трябва да имат позитивно поведение пред грешките на детето, да слагат на преден план позитивните аспекти, тоест това, че детето все пак е опитало и е положило усилия.
Необходимо е да стимулираме последователността и упоритостта на детето, така че то да постига целите си, а не да се отказва пред първата трудност, която му се изпречи на пътя.
Чрез наблюдаване и своите сетива детето опознава света, който го заобикаля. Креативните хора са много наблюдателни личности и притежават умението да хващат феномените и в обикновените неща. Чувствителността ни позволява да бъдем отворени към външния и вътрешния свят на нещата. Детето трябва да умее да разпознава предметите и техните характеристики, приликите и разликите им спрямо останалите предмети. Както се казва обикновено важното и същественото е невидимо за очите. Базирайки се на конкретното, помагаме на детето да развие своето абстрактно мислене. Така то придобива уменията да свързва, да сравнява и да насочва чувствителността си към света, който го заобикаля.
В един непрестанно променящ се на социално, информативно и технологично ниво свят, от фундаментално значение е да стимулираме у детето една гъвкавост, която ще му позволи да се адаптира към новите ситуации, пред които ще се изправя през целия си живот. Става въпрос за това да разширяваме знанията на детето, да го научим, че преживяванията му могат да имат различен изход и решение и да му покажем, че има различни гледни точки. Детето не трябва да се задоволява с вече получената информация, трябва да се стимулира едно неспиращо учене на нови неща и постоянен интерес към нова информация.
В днешните модерни времена се подчертава голямото значение на оригиналността на личността и оттам като най-важно се смята стимулирането у детето на неговата сигурност и увереност в собствените му сили, на неговото самоуважение и лична преценка. Има деца, които от страх да не бъдат различни от останалите, пренебрегват идеите си, губейки по този начин своята креативност и оригиналност. Важно е да уважаваме характеристиките и особеностите на всяко дете, като същевременно го научим и то да уважава тези на останалите, които го заобикалят. Трябва детето да е наясно, че неговото щастие не зависи от онова, което другите мислят за него, а от собственото му самоуважение у самоувереност.
Тези две умения са основни за развитието на въображението. Със синтеза на информация например се унифицират различни части, които формират едно цяло. Така например едно дете, което не е виждало морето, може да си го представи чрез цялата тази информация, която е получило за него – визуални образи, писмена информация, разкази и т.н. Цялата тази информация детето структурира в главата си, за да се получи после новият образ. Това наричаме репродуктивно въображение, от което се ражда и креативното. Затова е важно детето да има достъп до литературата, тоест да чете и да му се чете много.
Едно богато въображение ще има повече възможности да измисли нещо ново, затова специалистите препоръчват следните стъпки към повишаването на креативността на детето:
Децата трябва да правят разнообразни и привлекателни неща, да боравят с голямо разнообразие от материали и инструменти като така малко по малко те детето ще се научи как да ги използва, за да направи нещо ново. Трябва да дадем свобода на детето, за да открива нови неща, да ги стимулираме да откриват и правят свои неща. Има деца, които се интересуват повече от формите или цвета, други по рисунките, които правят все по-реалистични. Важното е да се чувстват свободни да изразяват мнението у чувствата си.
За да развием активно поведение към света, който го заобикаля, детето трябва да повиши своята чувствителност към нещата.
Креативността има нужда от психологическа сигурност, свобода на изразяване. Когато детето вижда, че оригиналността му се уважава, то няма да се страхува да се изразява спонтанно, защото ще знае, че възрастните ще го приемат независимо от резултата, който ще постигнат накрая. Трябва да покажем на детето и да стимулираме у него умението му да открива, да се осмелява да търси решения, а не да чака някой друг да реши вместо него и да му покаже изхода от дадената ситуация. Не може да има креативност, ако няма умения за независимо мислене. Ако детето непрекъснато се старае да се хареса на останалите, то формира една зависима личност, затворена и примиряваща се, тотално противоположна на креативната.
Трябва да научите детето да развива символичните игри; да му дадете основите, за да се научат да се идентифицират с различни роли или функции от света на възрастните, например детето в играта да е татко или майка, пожарникар, лекар или продавач.
Винаги когато можете четете разкази на детето, те го приближават към различни реалности и стимулират въображението му.
Важно е родителите да не предпазват прекалено много детето си от всичко и да не стоят постоянно да главата му. То трябва да се научи да разрешава своите проблеми, да взима решения, естествено съобразено с възрастта и зрелостта му. Така се формира една сигурна и уверена личност, вярваща в своите възможности и своя потенциал.
Не затрупвайте детето с излишна информация, по-добре го предразполагайте да изразява това, което чувства и мисли. Уважавайте идеите му, дори и да не съвпадат с вашите. Например какво значение има, че е решило да сложи оранжевите обувки на червената си рокля! В случая е важна инициативата да се облече самичко. Бъдете по-търпеливи към грешките му, покажете му ги, без да го подценявате и да му слагате етикети, винаги излагайки позитивните аспекти пред негативните.
Монотонността свършва, където започва въображението. Това не значи, че трябва да отрупаме детето със стотици дейности, а да му покажем разнообразие и въображение в онова, което прави, да му предложим възможността да прави нови и различни неща. Трябва ние, като родители, да покажем ентусиазъм пред инициативата на детето да се занимава с нещо, да го насърчим да го прави и да му покажем как да използва въображението си.
