Декември е месец, който напълно е завладян от Коледния дух и целия арсенал от подаръци, снежни човеци, елхи, играчки и красиви, мигащи лампички по улиците. Коледа е в края на месеца, но някак се разпростира и обема по-дълъг период. Дори се притеснявам, че и ноември ще падне в плен на завоевателната мощ на Коледа. Започвам често дискутирана тема, но много държа да изкажа и собствената си наивно-романтична гледна точка по въпроса.
Декември е месец, който напълно е завладян от Коледния дух и целия арсенал от подаръци, снежни човеци, елхи, играчки и красиви, мигащи лампички по улиците. Коледа е в края на месеца, но някак се разпростира и обема по-дълъг период. Дори се притеснявам, че и ноември ще падне в плен на завоевателната мощ на Коледа. Започвам често дискутирана тема, но много държа да изкажа и собствената си наивно-романтична гледна точка по въпроса.
Съгласете се, че комерсиалните празници, свързани с много ритуали и поддържани мощно от индустрията, се развиват изключително успешно и дори се разпространяват от страна в страна, независимо от религия, обичаи, традиция и т.н. Наистина не е съвсем редно децата да почитат Хелоуин, а дори да не знаят, защо на следващия ден не ходят на училище. Но е факт, че когато един празник се подеме умело от индустрията и се облече ефектно в интересни, забавни и пъстри ритуали, той има бъдеще навсякъде. Хубавото в случая е, че когато хората поддържат някаква традиция, било то и празнична, в повечето случаи правят някаква връзка между ритуала, повода и смисъла на празника. Кога се е зародил, защо се чества и т.н. На прословутия (вече и в България) 31-ви октомври, малкият ми племенник ми разказваше за името на тиквения фенер и за Джак Пияницата. Значи, все пак, по този начин нещо е влязло в главата му! Обективно погледнато как да запомни, че 1.ноември е Ден на народните будители, като единственият начин, по който става ясно, че е празник, е липсата на учебни занятия, предшествани от задължителното минаване на някой дежурен ученик по класовете с директорска наредба - поздрав (банална и неизменна от 20 години насам). В крайна сметка от една страна имаме пъстри костюми, грим, маски, бонбони, пакости и веселие, а от другата – на практика нищо, което да остане в съзнанието на детето, защото е поднесено по скучен и неувлекателен начин. Аналогията с Коледа е същата. Разбира се, че хората започват да се подготвят два месеца по-рано за празника. Той изисква украса, подаръци, подготвяне на точно определена храна и най-важното – събирането на цялото семейство заедно. А за всичко това се изискват усилия и човек трябва от рано да започне приготовленията. Това, обаче води и до емоционална настройка. Наближаващите празнични дни провокират еуфория и зареждат с ентусиазъм и очакване всички. Не разбирам хората, които се дразнят на всичко това. Наистина доста средства отиват в купуването на разни непрактични декорации и джунджурии, но в крайна сметка това се прави, за да създаде настроение. Празничната атмосфера кара хората да се сещат за Коледа, а тази мисъл носи приятен спомен и аромат на мандарини (поне на мен). Една хубава емоция, от която няма смисъл да се лишаваме, предвид че рядко имаме време да се сещаме за такива неща, залисани в работа и задължения. Живеем в такова време, че са ни нужни външни стимули, за да ни дадат повод за усмивка и „почивка” от делничните мисли. Комерсиален е светът ни и е нормално и „успешните” празници да бъдат такива. Ужасно е, че наричам тези празници успешни, но обективно погледнато те са такива. Защото хората ги почитат, чакат ги и ги обичат. Затова може да се каже, че са по-сполучливи от тези, за които се сещаме само, ако случайно видим календара. И още нещо. По принцип не обичам пазаруването. Обикалянето по магазините не мога да кажа, че ми действа особено добре, но преди Коледа – го обожавам. Затова, разбира се, си има причини. За мен те са няколко - от една страна го правя с мисъл за близките ми хора и за лицата им тогава, вечерта на Коледа. От друга страна виждам, че и хората, около мен, избират подаръци със същата еуфория, от трета персоналът е изключително любезен (една от проявите на Коледното чудо, вероятно), всички си желаем „Весела Коледа!” и сякаш за няколко седмици в година хората забравят за злободневните си проблеми, задачи и пр. и се отдават на Коледния дух. Честно казано тези пари, ми се струва, че са доста изгодно похарчени. Замислете се какво получаваме в замяна - част от вълшебството. Ще кажете, че не трябва да е по този начин и че Коледният дух трябва да влиза направо в сърцата, а не първо през портмонетата, но както вече споменах – няма начин това да се случи в света, такъв какъвто сме го направили.
Весели празници!
