Статистиката показва, че огромен процент от жените страдат от следродилна депресия. Много често след така дългоочакваното раждане, вместо чувство за радост и успокоение, родилките изпадат в униние, чувстват неудовлетвореност и несигурност и голям процент проявяват признаци на постнатално разстройство.
Какво представлява това заболяване, има ли начин да бъде предотвратено и какви са мерките, които трябва да се вземат при появата на симптоми? На тези въпроси ще се опитаме да отговорим в настоящия материал.
Характерно явление за следродилния период е наличието на дълбоки хормонални промени, въпреки че повечето изследвания не откриват пряка връзка между хормоналния статус и възникването на следродилни депресии. Едно от най-добре проучените изменения е рязкото намаляване на циркулиращите концентрации на естроген и прогестерон. Докато по време на бременността нивата им се увеличават над 10 пъти, то непосредствено след раждането, с отделянето на плацентата, спадат до нивото, на което са били преди забременяването. Голямо значение имат индивидуалните характеристики на психологическото състояние на майката. Предварителната подготовка за бъдещата промяна (след появата на бебето) също оказва влияние. Колкото по-наясно е жената с евентуалните трудности, които ще възникват, толкова по-лесно ще бъде и преодоляването им, а и непредвидените обстоятелства ще са значително по-малко. Освен недостатъчната подготовка на майките, причина за постнатално разстройство би могла да бъде и степента, в която жената се е възстановила физически от раждането. Натрупаните килограми и другите неразположения водят до усещане за непривлекателност. В такъв момент бащата на бебето трябва да помогне в процеса по възстановяване на самочувствието. Умората от грижите по бебето също води до потиснатост. Добре е да бъде измислен вариант, в който те да бъдат поделени с някого.
Според тежестта на изявата, следродилните разстройства при жените се разделят на три вида: родилна тъга, постнатална (следродилна) депресия и следродилна психоза.
Това е най-лекото, но и най-често срещаното следродилно разстройство. Обикновено се появява през последната седмица от бременността и първата седмица след раждането при 50-80% от родилките. Симптомите са най-ярки в деня след раждането: чувство на изтощение и оплаквания от лоша концентрация. Жената е объркана и дезориентирана. Около 50 % от родилките плачат през първия ден (Около 80% от тях обаче преживяват и чувството на емоционална приповдигнатост, което изглежда е нормална реакция на раждането, като само при 8% тя продължава да се усилва в следващите 3 дни до степен на прекомерна приказливост, свръхактивност и възбудимост).
Симптомите, които възникват най-често през третия и четвъртия ден, са депресивно настроение, двигателно неспокойство и раздразнителност. Характерна е лабилността на настроението с колебания от депресия до приповдигнатост в рамките на един и същи ден. Родилките често плачат по незначителни поводи и при немалка част от тези случаи те изпитват чувство на вина и песимизъм относно бъдещето. Повечето случаи са с внезапно начало и внезапно оздравяване за 1 до 3 дни, без да се налага специфично лечение.
Тази диагноза се наблюдава при около 10-20% от родилките. За разлика от ''родилната тъга'', започва по-късно (до 3 месеца след раждането) и има по-удължен ход. Най-често симптомите се развиват около 2 седмици след като жената е родила и вече е изписана от болницата. Обикновено пациентката се чувства потисната. Чести прояви са изразена раздразнителност, липса на апетит, умора и изтощение. Може да присъства и чувство за вина, което обикновено се свежда до себеупрекване относно недостатъчните грижи за бебето. Настроението често е лабилно с тенденция към вечерно влошаване. Жената занемарява не само грижите за детето и дома си, но спира да се грижи и за себе си. Външният й вид може да стане неузнаваем – физическото изтощение води до апатия, лоша лична хигиена, липса на желание да стане от леглото. В тежките форми може да се стигне до мисли за безсмисленост на собственото съществуване и до самоунищожение. Соматичните симптоми са главоболие, вцепененост, изтръпване на крайниците, болки в гърдите, сърцебиене, хипервентилация.
Психичните състояния, които я характеризират, са отпадналост, чувство за безнадеждност, неспособност за справяне, свръхзагриженост за бебето, нарушения в концентрацията и паметта, загуба на обичайните интереси, суицидни мисли, ''странни'' или чудати мисли.
Поведенчески реакции - панически атаки, враждебност, крайни реакции, фобийни страхове, халюцинации, кошмари, силна вина, липса на чувства към бебето или прекомерна ангажираност с него, усещания за липса на контрол и ''полудяване''.
Все пак, ако се открие и лекува навреме, заболяването отшумява в рамките на 6 до 12 месеца. Налага се да се потърси професионална помощ, веднага след като се появят съмнения за наличието на депресия.
Това е третата група следродилни разстройства, които се демонстрират с шизофреноподобни симптоми. Развиват се най-често около 3-10-ти ден след раждането. Към тази група се причислява всяко психотично разстройство, появило се до 4 седмици след раждането. Симптомите могат да бъдат депресивни или маниакални, смесени със симптоми от т.н. „първи ранг” на шизофренията. Родилката може да е дезориентирана, с приповдигнато настроение, не може да се спре на едно място, говори много, понякога има странни хрумвания. Мисленето и думите й са объркани, понякога несвързани и нямащи нищо общо с водения разговор. Другата възможност е изведнъж да стане затворена, да занемари грижите за себе си и детето, да спре да се храни, да споделя мисли, че нищо няма смисъл”, „че не й се живее”, „че нищо не я радва”. Лекарската намеса трябва да бъде незабавна и радикална.
Учените смятат, че съществува генетична предразположеност към следродилните разстройства, особено при роднини от първа степен, като рискът е най-голям, когато майката на родилката е страдала от следродова психоза или когато в семейството има данни за афективни разстройства.
Не всички депресирани хора имат всички симптоми или може да ги имат, но не в еднаква степен. Ако човек има 4 или повече от тези симптоми и ако нищо не може да ги накара да изчезнат, продължават повече от две седмици - трябва да се потърси помощта на психолог или психиатър.
Изследване в САЩ, обхващащо 11 833 майки, 10 024 деца на възраст от 3 до 5 години и 8 431 бащи доказва един интересен феномен: майчината депресия се отразява негативно върху по-нататъшното емоционално развитие на детето (без значение на пола). При деца, чиито майки са имали следродилна депересия се забелязва намалена мотивация за учене. Още по-интересен е фактът, че ако бащата е бил депресиран в първите няколко седмици след раждането на бебето-момче, вероятността то да има поведенчески отклонения в периода на пубертета нараства с 30%. Учените обясняват, че когато единият от родителите е с депресия, той се чувства безпомощен, неспособен да даде първичните грижи на новороденото дете. Така през първите няколко седмици от живота си то остава без любов, внимание и адекватно обгрижване, което се отпечатва в съзнанието му и на по-късни етапи от неговото развитие се „освобождава” под формата на различни поведенчески отклонения.
