Най-важното е, че бебето в утробата на майката може да чувства!
Точно преди осмата гестационна седмица (г.с.), първата чувствителност към докосването се проявява в комплекс от защитни движения за избягване на обикновено докосване на главата. Експерименти с докосване на различни части от тялото на ембриона показват, че чувствителността на кожата бързо се разпростира до областта на гениталиите (в 10 г.с.), дланите (11 г.с.) и ходилата (12 г.с.). Това са органите, които ще имат най-голям брой и разнообразни сетивни рецептори при възрастния индивид. До 17 г.с. всички части на коремната област и задните части са чувствителни.(Montagu, 1978)
Нероденото е толкова чувствително към докосване, колкото всяко едногодишно дете. Ако случайно скалпът му бъде погъделичкан при преглед, то бързо отмества главата си.
Усвояването на лицевите изражения отнема по-дълго време, отколкото движенията на тялото. През четвъртия месец нероденото дете вече може да се мръщи, да мига с очи и да гримасничи. Бутнете, ударете или ощипете лекичко корема на бременната и нейния плод на два месеца и половина бързо ще се сгърчи като червей – както е наблюдавано с помощта на различни техники. (Verny, Т. 1982) Тази загриженост за комфорта може да обясни защо някои новородени деца са толкова активни през нощта. За бебето в утробата, нощта е най-натовареното време от денонощието. Лежейки в леглото, неговата майка е всичко друго, но не и отпусната и спокойна. С киселини, разстроен стомах и крампи на краката, тя постоянно се движи ту на едната, ту на другата страна и неизменно има две или три ходения до банята. Ето защо не е учудващо, че някои деца идват на този свят с обърнат ритъм на сън.
Обикновено не мислим за плода като за гастроном. Но той е! Добавете захарин към неговата безвкусна диета от амниална течност и скоростта му на преглъщане се удвоява. Добавете отвратителното на вкус като йод олио наречено Липидол и скоростта му на преглъщане не само че пада рязко, но той започва и да се мръщи. (Verny Т., 1982)
Структурите за вкус са налице през 14 г.с. и експертите вярват, че усещането за вкус се регистрира по същото време. Доскоро не бе отделяно сериозно внимание на възможностите за наличие на обоняние в утробата, докато изследователите не предположиха, че мирисът зависи от въздуха и дишането на бременната. Назалната (носова) химиорецептивна система е по-сложна от това, което по-рано се знаеше за нея и е създадена от не по-малко от четири подсистеми: главно обоняние, тройна (тригеминална) подсистема, вомероназална и терминална система, които осигуряват сложен обонятелен вход на ембриона.
Носът се развива между 11 и 15-та седмица. През плацентата преминават множество химични съединения, които се съединяват с амниалната течност, осигурявайки на плода букет от вкусове и аромати. Околоплодната течност плакне оралната, носовата кухина и кухината на фаринкса и бебетата я дишат и гълтат, позволявайки директен достъп до рецепторите на няколко химио-чувствителни системи: вкусовите луковици на обонятелния епидермис, вомероназалната система и тригеминална система. (Smotherman and Robinson, 1995)
Доказателство за директното и индиректно научаване на ароматите в утробата са изложени от Schaal, Orgeur и Rogan (1995). Те посочват наличието на изключителен спектър от ароматни съединения, средно по 120 в единична проба околоплодна течност. В допълнение, продуктите от диетата на майката достигат бебето посредством плацентата и кръвта, течаща в капилярите на носовата лигавица. По този начин, пренаталният опит с аромати от двата източника, вероятно, подготвя тази система от сензори, да търси някои определени аромати или класове аромати. В един експеримент, бебетата са регистрирали промени във феталното дишане и сърдечен ритъм, когато майките пият кафе, независимо дали е с кофеин или без кофеин.
Но трябва да се знае, че околоплодната течност приема аромата и става вкусна по волята и според храните, приети от майката. Така детето става чувствително към вкуса на храната, която ще бъде негова в района, в който ще се роди и ще живее. Мари-Андре Бертен разказва в книгата си “Всичко за пренаталното възпитание” следния случай: “Една малка индийка, осиновена от парижко семейство на три месеца, ни предоставя един характерен пример в това отношение: когато детето започнало да яде твърда храна, то упорито отказвало всеки ориз приготвен по различен западен начин. Но то приемало с очевидно удоволствие ориз с къри, какъвто майката е консумирала в Индия по време на бременността си.” Жан-Пиер Релие потвърждава: „Усещането за вкус и особено обонянието, съставлява един от основните аспекти на връзката майка-дете по време на бременността и позволява на новороденото да възстанови своето сетивно и емоционално обкръжение, тъй като разпознава мириса на майчината кожа и вкуса на нейното мляко. От тук и интереса към контакта „кожа-до-кожа” още от първите минути на извънутробен живот.”
Новородените след раждането са привлечени от аромата на кърма, въпреки че не са имали предишен опит с нея. Изследователите смятат, че това идва от спомени, които са научили в пренаталния живот.
“Проучванията от последните години показват, че след 24 г.с., нероденото дете слуша през цялото време. Коремната област и матката на бременната жена е много шумно място. Куркането на стомаха е най-силният шум, който то чува. Нейният глас, гласът на бащата и други случайни шумове са по-тихи, но също доловими за него. Звукът, който доминира в неговия свят е ритмичното туптене на майчиното сърце. Докато е в своя обичаен ритъм, нероденото знае, че всичко е наред; то се чувства сигурно и това усещане за сигурност се запазва в него”. (Verny,Т. The secret life of the unborn child)
Несъзнателният спомен за майчиното сърцебиене в матката, изглежда, обяснява защо новородените бебета се успокояват, когато биват държани към гърдите на някого или когато биват приспивани от постоянното тиктакане на часовник, и защо възрастни хора, в оживен офис, рядко се разконцентрират от ритмичното тракане на пишещите машини или от постоянното бръмчене на климатика. Д-р Алберт Лили (Lilli, A.) вярва, че това обяснява защо повечето хора, когато бъдат накарани да настроят метроном на определено темпо, което им харесва, те обикновено избират честота в рамките на петдесет до деветдесет удара в минута – приблизително същата като ритъма на човешкото сърце.
Друг експерт, Елиас Карнети (Elias Carnetti), смята, че първичният спомен за сърдечната пулсация на майката обяснява в голяма степен нашите музикални вкусове. Всички познати барабанни ритми, посочва той, отговарят на една от двете основни схеми – или бързото потропване на животински копита, или премереният ритъм на човешкото сърце. Схемата на животинските копита е достатъчно лесна за разбиране – далечен остатък от миналото на човека като ловец. Все пак ритъмът на сърцебиенето е по-широко разпространен в света – дори между останалите ловуващи култури.
Въпреки че ембрионът е отделен от външния свят чрез околоплодната течност, матката и майчината коремна мускулатура – бебето живее в стимулираща матрица от звук, вибрации и движение. Много проучвания потвърждават, че външните гласове достигат до матката без да бъдат заглушавани от фоновия шум, създаван от майката и плацентата. Интонационни модели на височина, ударение и ритъм, също и музика, достигат до плода без значимо изкривяване. Гласът на майката е особено мощен, тъй като се предава към матката посредством нейното собствено тяло. Детето чува и гласа на бащата и има солидни доказателства, че чуването на този глас има голямо емоционално значение. В случаи, когато мъж е говорил на своето дете в утробата, използвайки кратки успокояващи думи, новороденото е било способно да разпознае гласа на баща си дори през първите един-два часа живот след раждането.
