Подари си щастие. Пътят на самотните майки.

Кои са смелите жени, отглеждащи децата си сами

Много условно може да се определят няколко категории жени, които са в ролята на единствен родител. Всяка от тях има своите трудности и своята „рискова зона“.

• Lady Boss - Съвременните представи, отчасти и под влияние на медиите, налагат един съревнователен начин на живот, лансирайки успешността на всяка цена – „при мен всичко е сполучливо“ , „аз успявам във всичко и навсякъде – и в работата, и в семейството“, „при мен всичко е правилно“ и т.н. Това явление често се свързва с разочарованието от представителите на силния пол, а също и с това, че бъдещите майки са уверени, че сами ще се справят с отглеждането на детето си. От мъжката поддръжка се отказват най-често финансово обезпечените жени, които са в състояние сами да отгледат детето си, без особени притеснения. Един от проблемите, които стоят пред успешните жени е, че те често не могат да си намерят равностоен по социален статус партньор, а това е нещо, с което те рядко правят компромиси. Не рядко това са жените, които имат добре платена работа или успешен собствен бизнес. Те доста бързо се завръщат към работата си отново след раждането, използвайки услугите на баби или професионални детегледачки. И както показва практиката, тези майки са твърде успешни в професията си, което им позволява да осигурят достатъчно висок жизнен стандарт на семейството си. Като правило, това са здравомислещи жени, които могат да дадат на детето си не само покрив над главата, но са и готови да поемат отговорността за неговото благополучие. Тези жени не се нуждаят от издръжката на бащата на детето си, нито от помощи от страна на държавата, те разчитат само на себе си и се справят чудесно с новите си отговорности. Според антрополозите, съществуват 2 стратегии за търсене и избор на баща на бъдещото дете – икономическа и биологическа. В първия случай жената избира „високо ресурсен“ /богат мъж, а във втория – мъж с добри гени. Но когато самата жена става „високо ресурсна“, тя започва да се ръководи само от биологическата стратегия. Този принцип започва да става устойчива тенденция както и постепенно да се налага в съвременното ни общество. Според едно социологическо проучване в Япония например, около половината запитани жени на възраст 25-30 г. считат, че да създадеш семейство е „твърде неинтересно, обременително и създаващо грижи“. Тази житейска философия се споделя от все повече жени по света. Увеличава се и броят на жените, при които бременността е резултат от съзнателно  планирано майчинство. Те вземат решение да родят детето си сами и се подготвят за това събитие дълго – морално и финансово. Обикновено това са жени със стабилно финансово положение, или с много подкрепящо родителско семейство. Но въпреки всичко, силните и решителни жени могат да се окажат не по-малко психологически уязвими от другите жени, които имат различна жизнена ситуация. Това може да бъде свързано както със насложилите се ситуации  в живота им, така и от личния потенциал за справяне с трудностите, а и с някои лични неуспехи, натрупани през годините, жизненият опит при всяка от тях е различен.
• Съвсем младите момичета - Те са друга категория жени, които често остават сами с децата си. Те са родили твърде рано, когато още не са били готови за това, извън брака или пък бракът, ако го има, бързо се разпада, тъй като децата не са били планирани или желани и от двамата родители. Това се случва когато момичето твърде рано започва да живее живота на възрастните, но все още е млада, за да може да поеме пълна отговорност за постъпките си. Което и води до ранна бременност. Тук се има впредвид не толкова  ранната възраст, колкото „непорасналата дъщеря“, при която това „просто се е случило“. Всички събития, свързани с бременността, протичат изцяло в родителското семейство на бъдещата майка, която обикновено живее заедно с родителите си. Но често се случва, в по-късен етап, тя да преразгледа ситуацията и възможностите си. Отначало е мислила, че наистина желае да има дете, а по-късно се появяват други приоритети като образование, кариера, личен живот и т.н., на които детето пречи. Най-често в  такива случаи с появата на новото дете в родителското семейство, ролите се разпределят като ролята на мама, на бебето, поема бабата, т.е. майката на твърде младата майка, а тя самата приема ролята на по-голямата му сестра. Често това освобождаване от грижите, свързани с майчинството, се мотивира като грижа за нея – защото тя е твърде млада (или да си го кажем направо – твърде малка) и трябва „да си устрои живота“. Но такива ситуации не са рядкост и често означават, че тя  ще пропусне или ще премине под твърде забързан ритъм някои етапи от живота на детето, а и от своя собствен. Тя трябва да порасне в съответствие с реалната жизнена ситуация и помощта следва да бъде разумно преценена.
• Непланираната бременност - Другата група жени, за съжаление не малобройна, са тези, в които непланираната бременност възниква на фона на зле развиващи се лични отношения, клонящи към раздяла. В тази ситуация никой и нищо не изисква от жената непременно да роди, а по-скоро всичките ѝ близки я съветват да не го прави. Тя често се оказва в ситуация на своеобразна „психологическа преса“. От една страна лекарят, при когото е отишла за преглед и консултация, обикновено я съветва да запази бременността, а от друга страна, около нея постоянно постъпват сигнали, че такава постъпка би била грешка, че ще се окаже след това в редиците на неудачниците, което би я накарало за дълго време да забрави за радостите на „младата успешна жена“ и т.н. Но въпреки нестабилното си положение, тя прави своя избор и решава да отглежда детето си сама.

Не е лесно

Трябва да признаем, че ситуацията, в която попадат самотните майки като правило е сложна. Самотната майка е жена, която въпреки натиска на различни неблагоприятни обстоятелства е направила своя достоен морален избор. Тя е решила да роди детето си, въпреки всичките трудности, с които може да се сблъска, често и въпреки собствените си убеждения и представи за това как трябва да изглежда нейният семеен живот.  Тези жени се  нуждаят от помощ практически постоянно. Ситуацията на бременност в нашите социални институции като цяло е ориентирана за наличието на  двойка. Жената се сблъсква с множество ситуации, в които е предвидено участието и на двамата родители, което влияе неблагоприятно на емоционалното ѝ състояние. В моментите, когато омъжените жени могат да разчитат на съпрузите си, самотните майки са принудени да се справят сами. Истина е, че все още се срещат някакви остатъци от отминалите времена, когато на майките се полагат някакви малки привилегии и помощи, целящи да облекчат живота им, но всеизвестна истина също така е, че на тях не може да се разчита особено. Нерядко възникват проблеми и в работата, свързани с ползването на болнични за гледане на детето. Съвременните работодатели не гледат с „добро око“ на отсъствията от работа и грижата за болно дете си е ангажимент само на майката, което предполага двойно повече време. В такива семейства решението на всички битови и материални проблеми, както и отговорността за детето изцяло лежи на плещите на майката. Поради липсата на помощ, жената често се затваря в себе си и в живота и рядко се намира място за нещо друго, освен за детето и работата. По тази логика, майките  трябва много да работят, силно да се уморяват и рядко да се усмихват. Но често животът опровергава тази логика – много от тях успяват доста умело да устроят бита си, да създадат благоприятна психологическа атмосфера за себе си и детето си, като при това успяват да бъдат и успешни личности, и отлични професионалисти. И въпреки това, непълните семейства са по-уязвими в социален и психологически аспект.