Провеждането на неонатален скрининг има за цел да се открият рано и да започне профилактика и/или лечение на заболявания още в първия месец след раждането.
Ранната диагностика позволява превенция на късните усложнения при децата, има социално и икономическо значение за семействата, в които се открива вродено заболяване или има обременена фамилна анамнеза. Цел на неонаталния скрининг е той да бъде безопасен и достъпен за детето.
Неонаталният скрининг за ранно откриване на нарушения в слуха се прави с апарат за отоакустични емисии.
Отоакустични емисии – допълнителна възможност за оценка на слуха
Отоакустичните емисии (ОАЕ) са отговор на кохлеарния трансдукционен процес, вероятно изхождайки от външните слухови клетки. Поради това, че увреждането на слуха започва с увреждане на външните слухови клетки, то липсата на отоакустични емисии е доказателство за увреждане на слуха. ОАЕ се отвеждат при всички индивиди при 25-35 dB, независимо от честотата. При тях отговорът е "всичко или нищо", т.е. не може да се определи прага на слуха.
Отоакустичните емисии (OAEs) са чувствителни при дисфункция на външните слухови клетки, затова те могат да бъдат използвани за скринингов метод чрез разпознаване на сензорната (кохлеарна) загуба на слуха. OAEs могат да се регистрират при новородени в отговор на звукови стимули в честотния спектър над 1500 Hz. За отоакустичните емисии е известно, че са чувствителни при обструкция на външния слухов проход и при излив в средното ухо, затова временната звукопроводна дисфункция може да причини незадоволителен резултат от теста при наличие на нормална кохлеарна функция. Поради това, че ОАЕ се генерират във вътрешното ухо от външните слухови клетки, ОАЕ не може да открие невралната дисфункция. Децата със слухова невропатия (auditory neuropathy) или смущения в невралното предаване (neural conduction disorders), без съпътстваща сензорна (кохлеарна) дисфункция, няма да бъдат открити чрез OAEs.
Поради това, че регистрирането на ОАЕ се осъществява чрез преминаване на звуковата вълна през средното ухо, то състоянието на средното ухо оказва влияние и върху регистрацията на ОАЕ. Наличният излив в средното ухо или смущение във функцията на евстахиевата тръба могат да доведат до допълнително заглушаване, което да доведе до липса на регистрирани емисии. Затова при използване на метода за скрининг трябва да се отчита и състоянието на средното ухо. Освен това запушването на външния слухов проход от vernix или амниотична течност, а така също и не добрата позиция на сондата трябва да се имат предвид при извършване на изследването.
Скрининговият тест не е диагностичен тест, а има за цел да идентифицира онези новородени, за които има съмнение за даденото заболяване. Затова скрининговият метод трябва да се отличава от диагностичния метод, респективно от метода за определяне на прага на слуха. В този смисъл един двустъпален модел изглежда реален. На първия етап се прилага скринингов метод като изследване на отоакустични емисии, който не отнема много време, средства и персонал. При най-малко съмнение за увреждане на слуха се преминава във втория етап, където се определя прага на слуха чрез използване на метод, при който не се държи сметка за времето на изследване, нужните средства и персонал. При този втори етап диагнозата може да се потвърди или да се отхвърли. Понякога диагнозата не може да бъде веднага потвърдена, особено, когато изявата на заболяването настъпва в по-късен стадий, затова децата с риск за слухово увреждане трябва да се поставят под продължително наблюдение. Децата, отпаднали от първия етап, се подлагат на цялостна аудиологична диагностика, а тези с доказани слухови увреждания започват рехабилитация на слуха и говора, което е особено важно.
Поради това, че някои от по-важните рискови фактори, като например, фамилна анамнеза за загуба на слуха, могат да не бъдат разпознати по време на неонаталния слухов скрининг, то всички тези рискови фактори трябва да бъдат определени отново от акушерката при първите домашни посещения на новороденото. Децата със сигнификантни рискови фактори за късно проявяваща се загуба на слуха трябва да се мониторират старателно по отношение на нормалното невро-психично развитие в рамките на редовната профилактична детска консултация.
