Рискови фактори за дисплазия

Тазобедрената става на новороденото може да бъде

• Здрава става
• Нестабилна става

нестабилна става, която може да се луксира

нестабилна става, която може да се сублуксира

луксирана става

• Типична вродена луксация

Важен е фактът, че нестабилната става може, в следродовия период, да премине в предизвикана дисплазия, сублуксация и луксация – най-честите форми, които се срещат в лечебната практика.
Световната наука категорично достигна до извода, че водещо е предизвиканото изкълчване на тазобедрената става, а не вроденото. 
Истинското вродено изкълчване на тазобедрената става се среща в около 1-3 %, докато, в лечебната практика в света, честотата на заболяването е от 10 до 18%. Логично изниква въпросът, каква е причината за посоченото несъотвествие между честотата на реалната и вродена луксация. 
Отговорът е, че неправилното отглеждане на новороденото чрез повиване с прибрани крачета, води до изкълчване на нестабилните стави и развитие на предизвикана дисплазия на ставите при развитието им.
Както е възприето в Европа и нормативно се изисква и у нас, трябва де се извърши скрининг на тазобедрените стави на всички новородени, по определени и възприети в световен мащаб, показатели, за да се определи дали бебето попада в рисковата група или не още в родилния дом. Рисковите деца изискват специално наблюдение – най- добре от ортопед (още по-добре от детски ортопед), отглеждане с профилактични гащички до 4-я месец, сонографски (ултразвуков) и рентгенологичен контрол.

Показатели за определяне на „ рисковите” деца

• Обременена  фамилна анамнеза, включително свръхеластичност на ставите на родителите. При наличието на фамилна халтавост на тазобедрената става, когато в семейството има случай на луксация, рискът за потомците е следният

- нормални родители и едно засегнато дете – риск 6%

- един зесегнат родител – риск 12%

- един засегнат родител и едно засегнато дете – риск 36%

• Женски пол – заболяването се среща у женския пол 7 пъти по-често
• Първородено – първородените деца са по-уязвими от заболяването поради здравата абдоминална и утеринна мускулатура
• Седалищно предлежание – между 30-50% от седалищните предлежания развиват дисплазия на ставата.
• Цезарово сечение поради седалищно предлежание – независимо от оперативното раждане, тазобедрените стави са засегнати в същия процент.
• Олигохидрамнион, предизвикан от бъбречна малформация на плода или преждевременно изтичане на околоплодните води – ограничава възможността за движение на фетуса (плода) и нараства рискът от развитие на патологични промени в ставата.
• Многоплодна бременност – един засегнат близнак – за еднояйчни – риск 42,7%, за разнояйчни – риск 2,8%.

Новородено, което притежава един или повече от посочените фактори, попада в рискова група.

"Рисковите"  деца трябва да се изследват сонографски след раждането, на 3-та, 6-та седмица, на 3-я и 6-я месец. Рентгенологичното изследване в този период не се препоръчва. Такова може да се извърши на 4 или 5-месечна възраст.