Терминът диария, датира от времето на Хипократ и означава болестно състояние, при което има по-голям брой изхождания на редки изпражнения. Всяка година от диаря се разболяват 500 милиона деца в света и 5 милиона от тях умират главно в Азия, Африка и Латинска Америка.
Диариите се дължат най-често на ентерални инфекции. Инфекциозните диарии в детска възраст се причиняват от бактерии, вируси и паразити. За възникването, честотата и разпространението на инфекциозните диарии от значение са следните фактори: лоши санитарни условия, мръсни ръце и консумация на неподходящи, бактериално замърсени, храни и вода. В това отношение голямо значение има храненето в кърмаческа възраст. Естествено хранените деца боледуват по-рядко и по-леко от инфекциозни диарии в сравнение с изкуствено хранените.
Приблизително 50%, а в някои страни през зимните месеци до 70% от инфекциозните диарии сред децата са причинени от вируси. Най-рядко се срещат инфекциозни диарии причинени от паразити.
Основният симптом в клиничната картина е диарията: изхождане на по-голям брой редки или течни изпражнения със или без примеси на слуз и кръв. Болните деца нямат апетит. Имат често гадене и при насилствено даване на храна повръщат. По-големите деца се оплакват от коликообразни болки в корема и тенезми, а по-малките са неспокойни и плачливи. Температурата е повишена още в началото на заболяването и свидетелства за инфекциозния характер на диарията .
При обективното изследване могат да се открият признаци на дехидратация:
При своевременно и правилно проведено амбулаторно лечение диарията се ликвидира за 5 до
10 дни. Възможни са, обаче, и усложнения:
Диагнозата се основава на клиничните данни за диария. Бактериологичното изследване на изпражненията е задължително. Вирусологичните изследвания дават възможност да се определи вирусната етиология. Полезно за дагнозата е определянето на левкоцитите в изпражненията. Обикновено в изпражненията няма левкоцити и тяхното наличие свидетелства за бактериална диария. Изследването на рН в изпражненията е лесно достъпно и трябва да стане рутинна практика. При инфекциозните диарии рН е между 6 и 7. При рН < 5,5 трябва да се мисли за неинфекциозна диария предизвикана от вторичен лактазен дефицит.
Антибактериалните средства не винаги са необходими, а понякога са и нежелателни. По-съществено е значението на патогенетичната терапия. Основен момент в терапевтичния план е диетотерапията. Антидиаричните средства имат основна цел да овладеят диарията. Тези средства могат да намаляват броя на изхожданията като успокояват чревната перисталтика, потискат секрецията и подобряват резорбцията на вода в червата. Такива средства са Imodium, Lomotil, Hidrasec. По-голяма практическа стойност имат инертните субстанции, които абсорбират бактерии, вируси и токсини. Такъв препарат е Smecta, който е алуминиев силикат и покрива чревната лигавица с тънък защитен слой като по този начин осигурява механична защита на ентероцита. Подобно действие има и препарата Kaopectin (каолин + пектин). Полезен е и препарата Enterol, който възстановява нормалната чревна флора.
Диетата заеа основно място в терапията на инфекциозната диария и има за цел да осигури покой на увредения от инфекцията чревен тракт, да достави необходимите течности, електролити и енергия и да ограничи вноса на вещества, които биха обременили ентероцитите. Продължителни диети с глад не се прилагат, но приемът на храна трябва да се преустанови за няколко часа, докато се прекратят гаденето и повръщането, които често съпътстват инфекциозната диария. След това започва захранване без да се чака прекратяване на диарията.
За деца под една година най-подходяща за захранване е майчината кърма. Тя може да се дава заедно с рехидратационни разтвори. При данни за лактазен дефицит се препоръчва диета с безлактозни млека. Постепенно диетата се разширява и при добра поносимост след няколко дни се преминава към обичайната за възрастта диета.
Прогнозата на инфекциозната диария е добра. Повечето от болните бързо се подобряват при умела рехидратация и правилно диетично лечение без антибиотици.
