Коликите са нормално физиологично явление у здравите бебета, в първите месеци от живота им. Те са резултат от значително раздуване на червата от газовете, образувани при млечната ферментация на майчиното мляко.
С раждането, храносмилателната система на бебето е приспособена да обработва само майчино мляко. Майчиното мляко съдържа моно-, ди- и олигозахариди, глюкопротеини и глюкофосфолипиди. От въглехидратите, преобладава лактозата (90%). Всички адаптирани млека имат подобен състав, максимално доближаващ се до майчиното мляко. Въглехидратите са тези, които дават енергия на бебето през първите месеци от живота му. Ниското съдържание на въглехидрати може да доведе до нарушаване на тяхната обмяна и претоварване на метаболизма на белтъците и мастите в организма на кърмачетата.
Непоносимостта към лактозата е неспособността на организма да я преработва, а това става с помощта на лактазата – ензим, който разгражда лактозата до глюкоза и галактоза, за да може да бъде пълноценно усвоена лактозата. Този ензим се произвежда от тънките черва. Липсата на достатъчно лактаза може да доведе до проблеми, болка и непрекъснато плачене.
Както при всички живи същества, така и при бебетата, след като има хранене, има и проблеми с храносмилането. При бебетата те са свързани с непоносимостта към лактозата. Тази непоносимост е временна и се дължи на повишеното количество лактоза, приемано с всяко хранене. До 4-тия месец бебетата се хранят само с мляко. Лактозата е основният въглехидрат в кърмата и в повечето адаптирани млека. Тънките черва на бебето не са напълно развити, за да я разградят.
“Ферментацията на неусвоени въглехидрати води до произвеждане на газове като въглероден диоксид и водород, които са причината за появата на спазматична болка у бебетата.” (Бар, 1984; Милър, 1990; Мълин и Бар, 1991; Левит, 1996)
При бебетата до 4-месечна възраст това неусвояване на въглехидратите се нарича физиологичен временен лактазен дефицит. Това е неспособността на организма да асимилира млечната захар на прости захари (глюкоза и галактоза) поради малкото количество от ензима лактаза. Непоносимостта към лактозата у бебетата е временна, тя се дължи на: несъвършената храносмилателна система, приема само на лактоза, като основна съставка на кърмата и адаптираните млека.
Неусвоената лактоза попада в дебелото черво, където, под действието на бактериите, се образува млечна киселина, въглероден диоксид и водород. Когато мехурчетата с газове са много на брой, се образува пяна, която “засяда” в червата и не може нито да се изходи, нито газът в нея да се отдели или абсорбира. Чревната стена се раздува, което причинява БОЛКА, тоест КОЛИКИ.
Когато процесът е уравновесен, т.е. храната (лактозата) е напълно усвоена, газовете наистина се отделят от обработваната течност, но в много по-малки количества, тогава те се изкарват навън, като част от тях, преди това, се абсорбира от стените на червата. Недопускането да заседне непреработена храна в дебелото черво на бебето, освен премахване на причината за появата на колики, избягва и появата на друг доста често срещан проблем при бебетата, а именно – запека!
Досега всички усилия бяха насочени към справянето с излишните газове като конкретна причина за колики у бебетата. Нов подход към коликите са усилията, насочени към справянето с първопричината за тяхната поява, а именно – ВРЕМЕННИЯТ ЛАКТАЗЕН ДЕФИЦИТ. Той е състояние, при което неразградената и неусвоена лактоза се разгражда от активността на бактериите в дебелото черво, отделяйки млечна киселина и водород, които причиняват подуване, газове и болка – КОЛИКИ.
